четвъртък, 21 октомври 2010 г.

За Джон Ночев в писмо от Америка

Вчера си открих едно старо писмо от Чикаго. Вътре имаше внимателно сгъната изрезка на моя статия в чикагския вестник "21 век България" от 2002 г.



Писмото беше от Никола Чаракчиев, един невероятен човек, който всячески помагаше да се проучи живота на Джон Ночев. През 2002 г. работех в "По света и у нас" имах репортажи за българина, чийто име се свързва с "Аполо 11".

Бях забравила за това писмо от Америка и ми стана мило. Сетих се, че преди това имах и други публикации за Джон Ночев. В един авиационен форум открих, че са цитирали мой материал и сега ще го копирам и тук (информацията е от 2001/2002 г.):



"ДЖОН НОЧЕВ - КОНСТРУКТОРЪТ НА РЕАКТИВНИ ДВИГАТЕЛИ 
Йорданка Бонева (Представена от Български научен център-Чикаго)


Дълги години няма да се говори за Джон Ночев, предизвикателно заявиха неговите съграждани от Карлово (България) при срещата ми с тях на 10 април 2002. Преди 10 години те са отправили официално запитване за събиране на повече информация за живота и научните открития на Ночев, но им е отговорено, че такъв човек никога не е съществувал. Въпреки това те са събрали много снимки и статии от чужди медии за най-голямото постижение на своя съгражданин – изобретяване на уникалните реактивни двигатели на модула "Орел" от "Аполо 11". Според много български учени благодарение на тези двигатели модулът успява да се "прилуни". Дотогава нито руската научна мисъл, нито американците, нито техните немски конструктори успяват да решат проблема как да се приземи плавно космическият кораб на Луната без да се разбие поради липсата на “земно” притегляне. Изобретението на Ночев се базира на идеята двигателите да действат при кацане като спирачка, а при излитане като “ускорители”, за да може лунният модул да се скачи с космическия кораб, намиращ се в лунната орбита. На 20 юли 1969 година след като е прилунен модулът “Орел” в Морето на спокойствието, Армстронг отваря люка, прави първата крачка по лунната повърхност и произнася прословутата фраза ”Това е една малка човешка стъпка, но огромна крачка на човечеството".

Иван (Джон) Ночев е роден през 1916 година в Карлово. Родителите му работят като чиновници в Българската народна банка. Има по-голям брат - Ганчо и по-малка сестра - Мария, с която екипът на Българската национална телевизия успя да се срещне. Иван Ночев завършва механотехническото училище "Братя Евлоги и Христо Георгиеви" в Карлово. В техникума все още пазят документи с оценките му по време на обучението му. След завършване на училище Ночев стажува в казанлъшкия завод "Арсенал". След това работи в Държавната аеропланна работилница в Божурище, където брат му Ганчо е авиомеханик. През 1942 година Ночев заедно с група авиотехници заминава на тримесечна специализация в Германия. През есента на същата година е приет за студент в Берлинската политехника. Става отличник на випуска. По време на войната сградите на университета и на квартирата на Ночев са разрушени. В началото на 1944 година продължава образованието си в Прага. След 9 септември 1944 година се връща в България, но скоро заминава за Виена да продължи обучението си за машинен инженер. Там защитава докторска степен. През 1951 година отново се връща в България, но скоро заминава отново за Виена, а оттам за Торонто (Канада), където стои пет години.

През 1956 година Ночев се установява в Съединети щати - Калифорния. Работи за ерокосмическия гигант "Дженерал Дайнамикс корпорейшън". През 1962 година Джон Ночев става американски гражданин. Три години по-късно той създава своя фирма за авиоинженерингова дейност в областта на аерокосмическите изследвания. Скоро екипът на Ночев е ангажиран по програми на НАСА за полета на "Аполо 11" до Луната. За заслугите си към НАСА Джон Ночев е удостоен с високо отличие на Американския конгрес. Още през 70-те години той е ухажван от тайните служби на социалистическите държави. Правени са опити да бъде привлечен да работи за тях чрез сестра му Мария. Тя разказва, че се изненадала, когато за първи път й разрешават да се види с него през 1977 година. Лично началникът на МВР в Пловдив й връчва задграничния паспорт и я моли да предаде на брат си, че е "добре дошъл". Мария Ночева се е срещала няколко пъти с брат си, но в повечето случаи в европейски градове. През 1980 година той се среща и с една от племенниците си - дъщеря на брат му Ганчо. Към края на 80-те години Мария Ночева посещава и Съединените американски щати. След промените в България - 10 ноември 1989 година, Джон Ночев решава да се върне в Родината си. Мечтае да превърне в колеж техникума, в който е учил. Планува пътуване за началото на май 1991 година. През март обаче по думите на близките му влиза за профилактични прегледи в болница. Изненадващо дни след като излиза от болницата той умира (13 март 1991 г. в Сан Диего -Калифорния). На погребението му присъстват трима американски президенти: Картър, Рейгън и Буш.

Близките на Джон Ночев и съгражданите му от Карлово, които са поддържали връзки с него, твърдят, че е бил убит. Техните опити да открият нещо повече за Ночев ги кара да мислят, че голяма част от биографията му е засекретена. Български учени, които са работили за българо-руските космически програми и са се познавали с Джон Ночев разказват, че действително той е име в световните космически изследвания. Досега никой политик в България не се е заинтересувал от откритията на Ночев. Единствено кметът на град Карлово обещал преди две години да сложи паметна плоча на къщата му, но все още не е изпълнил идеята си. "



Писмото, което открих вчера, съдържа продължение на този разказ за Джон Ночев. Спомням си, че говорих дълго с негов познат, който живее във Виена - биохимика Продан Христов.











"ДЖОН НОЧЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ПРОДАН ХРИСТОВ
Йорданка Бонева
Български научен център

Джон Ночев имаше след 9 септември 1944 година смъртна присъда в България. Той беше политически емигрант. Това твърди неговият приятел Продан Христов, който живее във Виена от 1955 година.
Продан Христов е роден през 1923 година в Карловско. През 1946 година е приет медицина в Пловдив, но учи само един месец, тъй като е изключен по политически причини. През 1955 година записва медицина във Виена, но после се прехвърля биохимия. Работи в областта на раковите заболявания. Още през 60-те години предлага лекарство срещу рака на билкова основа.
Преди 1989 година Ночев не е искал да се върне в България, защото знаеше какво ще го сполети, разказва Продан Христов, за когото също е имало нареждане да бъде задържан, ако бъде хванат на границата. Самият Христов се връща в България едва през 1992 година. Не се учудвам, ако наистина е бил проучван от КГБ, каза Христов във връзка с информацията, че е имало опити Ночев да бъде вербуван да работи за СССР.
"Джон Ночев често идваше във Виена по празниците на гости при брат ми - д-р Христо Христов. Дори в началото живееше при него, тъй като брат ми живееше във Виена от 1942 година", спомня си Продан Христов. Джон Ночев и д-р Христо Христов са били съученици и приятели от Механотехникума в Карлово. Фирмата на Ночев "Дъглас" в Сан Диего е получава поръчка през 60-те години да работи по космическата програма на НАСА. Ночев е разказвал, че дело на неговата фирма са краката на лунния модул, който успява да се приземи на лунната повърхност. Те гарантират модулът да бъде в хоризонтална позиция, когато се прилунява.
"Джон Ночев беше с добро материално положение в Америка. Във фирмата му работеха 200 дипломирани инженери. Занимаваха се и със закрепване на моторите на самолетите. Ночев беше машинен инженер по самолетите", разказа Продан Христов. Ночев е живеел в Сан Диего, но е имал и къщи на брега на Атлантическия океан и в Швейцария. Българският конструктор и съпругата му Весела са прекарвали летните месеци в Европа, където са се срещали с близките си. Ночев е страдал от асма и най-вероятно това е причината за смъртта му (13 март 1991), твърди Продан Христов. Година по-късно умира и съпругата му. Не оставят наследници. Единадесет години след смъртта на Ночев твърде малко се знае за него и за постиженията му. Само тези, които са го познавали се учудват защо едва сега някои се интересува от него.
Забравен от България, днес популярността на Джон Ночев постепенно нараства. В Карлово на 24 май 2002 година се учредявя Космически клуб "Джон Ночев" под ръководството на инж. Коста Нешев, бивш заместник-директор на "Металхим"-Сопот. Със съдействието на  българските медии зад океана, Джон Ночев става известен и всред българите в САЩ.
По предварителни данни роднини на Джон Ночев живеят понастоящем в Чикаго. Тяхните спомени също ще представляват определен интерес. И отново отправяме молба към нашите сънародници по света, ако имате информация за Джон Ночев моля пишете ни на адрес - danybon@yahoo.com"




Проверих в мейла си, който бях публикувала за кореспонденции и там още пазя писма от различни хора, които ми пишеха за Джон Ночев. Има повече запитвания, но и тук-таме има някаква информация и повод да пиша пак за този интересен българин.

2 коментара:

  1. Wow! Страхотна история! Прочетох я на един дъх! Много интересна личност, наистина! Мерси Дани за интересната статия!

    ОтговорИзтриване
  2. Да, много е интересна историята за Джон Ночев и много съм щастлива, че открих втората статия със спомените на неговия познат. Всъщност това е ученият, който твърди, че е открил лекарство срещу рака, но не сме говорили по този въпроси, не съм запозната и затова не го споменах в текста си. Тези дни си припомням още разкази на хора, с които сме говорили за Джон Ночев. За съжаление повечето отказваха да бъдат снимани.

    ОтговорИзтриване

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...