сряда, 27 октомври 2010 г.

За толерантността към неграмотността или размисли за "Й"


Вчера имах интересна случка, която обаче породи у мен редица въпроси за толерантността към неграмотността.

Пазарувах в един магазин в един от многото "МОЛ-ове" (слагам думата в кавички, за да е като цитат). През цялото време ме обслужваше много приятно момиче. Накрая ми предложи да ми издадат "VIP-карта" (пак слагам кавички). Пита ме за име, дата на раждане... И се започна леко конфузната ситуация.

За съжаление притежавам едно особено за изписване име - Йорданка. Но пък за сметка на това още в 1 клас има достатъчно упражнения и диктовки. Така поне в края на учебната година първокласникът едва ли вече ще го изпише като "Юрданка".

Да, ама вчера ми се случи!
И то не с първокласник!
Слава богу, за първи път в живота ми!

В първия момент се втрещих. Веднага в съзнанието ми изплуваха многото упражнения от учебниците за 1 клас - "ЙОрдан", а не "Юрдан" и "ЙОрданка", а не "Юрданка" (чак ми е трудно да ги изписвам тези "Ю"-та).

Споглеждаме се с мъжа ми и аз с плах гласец се обаждам (все пак е на "VIP карта" с моето име), за да не чуят другите в магазина, че не е с "Ю", а е с "ЙО".
Следва дата на раждане. Казвам я. И хоп - затруднение с месеца. Може би, за да не сгреши пак "й" в думата "май", го записа с цифри. Така се оказах родена през юни, т.е. шести месец. Ох!
И аз пак с плахичък глас се намесвам, че съм родена през май. "Да, да", казва момичето и нищо. И аз пак: "Но той е пети месец, а не шести".

Не ме разбирайте погрешно! Момичето наистина си вършеше прекрасно работата, за която е назначена, но за първи път в живота ми ми се случва да ми сгрешат името, което си е наистина учебникарски пример. Затова и съм се замислила доколко трябва да сме толерантни към неграмотността.

Преди няколко години водих странен разговор със студент по "Връзки с обществеността" (т.н. PR). Пишеше всичко с латински букви (представете си писане в стил "чат"). А на това момче, за разлика от продавачката в "МОЛ-а", писането ще му изкарва хляба. Питам го "Защо?". И отговорът ме изуми. Не е толкова заради новите технологии и навлизането на английския, не е и заради младежката мода. Причината беше страшно хитра:
"Защото правя много правописни грешки."
Още тогава си помислих: "Значи той си е разработил цяла стратегия как да тушира своята неграмотност?!"
Това откровение продължава да ме изумява!

"Новобългарски"




(снимката е от http://absurdi.com/view/4045.html)


Доскоро бях безумно нетолерантна към неграмотността. Сега - по-скоро ми е доста странно.



* Случките и героите са напълно реални.

2 коментара:

  1. Актуално, много актуално. Сега се чувствам по-малко сам в своята нетърпимост към подобни прояви на неграмотност.
    Аз пък така и не съумях да се преборя със своята нетолерантност към това явление. При мен нетърпимостта е чак болезнена. Може би прекалявам, но грамотността за мен е един от най-сигурните белези на интелекта. По този признак сега можем обективно да измерваме планомерното затъпяване на нацията.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти, Plam! Аз си дадох сметка, че за 35 години за първи път ми се случва такова нещо. Е, можем да махнем първите 7 години преди почване на у-ще. Значи за 28 години никой не ми е бъркал името. А сега се случи. :?

    Само си представи тази чудна картинка:
    "VIP карта" на "Юрданка" (хихиии!)

    Спомням си все още един момент в 1 клас. Беше някъде зимата. Бях пред черната дъската и изписах грешно името на един съученик - "Гьорги". Още ме е срам!

    ОтговорИзтриване

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...