петък, 5 ноември 2010 г.

Чай или кафе в американската политика

От известно време са ми изключително интересни новите тенденции в американската политика. Днес няма да правя собствен анализ, а ще сложа два интересни материала. 



Новите движения в американската политика


Новите движения в американската политика


    Нови движения пренаписват правилата на политическия живот на Съединените щати. За първи път преди избори не се говори само за
републиканци и демократи. А все по-често се споменават думите „чаено
парти" и "кафе парти". Движенията са млади, масови и децентрализирани. Те имат верни последователи и цели „легиони" от неуморими потребители на интернет. 

И макар да се твърди, че в "чаеното парти" са наливани милиони долари, движението притесни не само управляващите, но и републиканците. С наближаването на изборите погледите се насочват все по-често към двете движения и най-вече към техните последователи.

Ароматът на чай и кафе обгърна кампанията за междинните избори в
Съединените щати. Той се оказа толкова силен, че накара конгресмените
във Вашингтон да изпитат силна тревога. За първи път установеният
двуполюсен модел може да се пропука. Проблемите за двете партии
тръгнаха от техните редици.

Приликите между двете формации е в имената и в това, че се бунтуват.
Движението "чаено парти" се зароди веднага след президентските избори през 2008 година. Започна с малки "чаени сбирки", които постепенно
се превърнаха в големи митинги. Името си движението получи от бунта
срещу британския данък върху чая през през 1773 година. И с това
докосна струна в душите на консервативните гласоподаватели - за
икономиката. Според проучванията последователите на "чаеното парти" са
добре образовани и по-заможни хора от средното ниво в Съединените щати.

Движението е разнородно. То включва много организации с милиони
последователи. Онова, което обединява хората в "Чаеното парти", е
желанието за драстично орязване на администрацията, за по-ниски данъци и по-малки разходи. Те са против върхушката и не одобряват републиканците, които според тях, са се превърнали във вътрешни хора на Вашингтон и политици от кариерата.

През последната година американското политическо меню се обогати с още
едно движение - Кафе парти. И макар, че все още нямат много последователи се надяват, че на междинните избори гласоподавателите ще
усетят прогресивния им аромат.

Кафе парти е отговор на Чаено парти. То се заражда през януари по време на разгорещените дебати за здравната реформа, като личен проект на американка от южнокорейски произход.

Анабел Парк решила да напише във Фейсбук всичко, което мисли за "чаено
парти" и да подкрепи управлението на Барак Обама. Постепенно към групата започнали да се присъединяват нейни съмишленици, а сега вече има комитети в различни градове. Поддръжниците на кафе парти са "ЗА" всичко, което презират от чаеното. Самите те се определят като "ултралиберали". 

И макар че декларират подкрепа към президента, и те настояват за много промени, като например да се обръща повече внимание на по-бедните слоеве. И макар някои анализатори да са скептични, че новите движения ще имат дълъг живот, други твърдят, че всички са разбрали нуждата от промяна в двата гиганта - републиканската и демоктраческата партия.


Автор: Биляна Бонева, БНТ



Пръски отвъд океана: Вещица влиза в Сената


Виждам горното заглавие грейнало в пресата ни. Вече стана ясно, че Кристин О'Донъл, която грабна изненадващо републиканската номинация за сенатор от щата Делауеър миналата седмица, навремето се увличала по черната магия. Освен това тя е противник на данъците, аборта, мастурбацията, Обама, жените в армията (също така е срещу гейовете в униформа - горките войници, всички удоволствия ли ще им отнемат?), ограничаването на въглеродните емисии, експериментите със стволови клетки... споменах ли Обама? Независимо от куриозното си минало и хаотичните си политически идеи О'Донъл е част от тенденция. Тя бе сред няколкото кандидати от т.нар. чаена партия (или "чаено парти",Tea Party), които спечелиха първичните избори, изненадвайки и своите - републиканците, и противника - демократите.
"Чаеното" движение не е нито формална партия, нито дори крило. То е масово, децентрализирано и аморфно. Точно в това обаче се крие ключът към успеха му. Движението може като нищо да пренапише правилата на американската политика.
Ето за какво става дума. Преди няколко години почти незабелязано излезе книгата на Ори Брафман и Род Бекстром "Морската звезда и паякът" (The Starfish and the Spider) с подзаглавие "Неудържимата сила на организациите без лидер". Към днешна дата тя е бестселър в бизнес литературата, който се надявам да бъде преведен скоро в България. Авторите анализират успеха на Wikipedia, YouTube и сайтовете за (нелегален) обмен на музика и филми. Те стигат до извода, че ако доскоро за най-добър начин за управление на организациите се е смятал корпоративният, йерархичен модел, това не е непременно така в ерата на всепроникващите електронни комуникации и онлайн връзките. Децентрализираните организации днес лесно "мутират", като се нагаждат към обстоятелствата по-добре от традиционните. Отделните им съставни части (членове, ячейки, звена, групи) общуват ефективно помежду си без помощта на централна нервна система, т.е., без единен лидер, като обаче държат курс към обща цел (било то размяна на информация, набиране на знания или тероризъм, какъвто е случаят с "Ал Кайда" например). Децентрализацията ги прави трудна мишена за конкуренцията (или властите), без да накърнява функционалността им. Оттук идва аналогията с морската звезда, която живее, храни се и се размножава успешно дори накълцана на парчета. Горкият паяк обаче без главата си веднага умира.
"Чаената партия" днес е като морска звезда - без лидер, но с многобройни членове, които са мотивирани да променят нещо в САЩ. В тази държава левицата традиционно се е занимавала с това да влияе върху обществото, да сее идеи, докато десницата е търсела най-вече конкретните изборни резултати. Хипита срещу конгресмени. Сега ролите са частично разменени: "чаената партия" иска да предизвика социална и идеологическа промяна, да спечели първо сърцата и умовете, пък на изборите ще им дойде времето. Демократите, от друга страна, изглеждат здраво вкопчени във властта. Те не знаят какво да правят с "чаения" си противник, защото той няма ясно дефинирани позиции и лидери.
Републиканският елит също е стреснат обаче, понеже "чаената партия" не се поддава на контрол като традиционните политически сдружения. Движението е много разнородно. То включва организации като "Патриоти на чаеното парти" (Tea Party Patriots) с 2500 местни организации и около 15 милиона души. От друга страна, са по-малобройни формации като FreeedomWorks или Americans for Prosperity, които обаче се изживяват като елитарни лобистки институции във Вашингтон. За всички съставни организации е характерна голямата активност в социалните, политическите и културните спорове на деня. Членовете им общуват по принципа на онлайн чатовете и се събират на митинги, когато трябва. Типичен пример за това бе агресивната кампания срещу изграждането на ислямски център в Манхатън, за която съм писал.
Така само две години след бомбата "Обама" отвъд океана отново зрее нещо интересно, а именно - създава се нов модел на политическа организация. А младшият сенатор от Делауеър ще лети до Вашингтон с метла.












Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...