четвъртък, 9 декември 2010 г.

За училището, за псувните, за баничките ...

Това не са размисли по темата, а е опит за преразказ на дочуто в трамвай 22. И то само за 2-3 спирки.




Три ученички, около 15-годишни (хм, спомних си за резултатите от PISA), гръмко си разказваха училищните неволи.

(Няма да успея да се справя писмено с шопския диалект и ученическия жаргон):

Първа ученичка: Ама вчера яко псувАхме учителите! ("псувахме" да се чете с ударение на "А").

Втора ученичка: Една (госпожа) ми се отваря вчера. Закъсняла съм й за час. Викам й: "Ама госпожоооо, к'во да правя кЪт се успах!?". И като я напсувАх. Ама тая за к'ва се мисли?! А и оня (изглежда съученик) - к'во се отваря!? Тръгнал да ме пита що съм закъсняла. Как щях да го наритам. (минава се вече в друга тоналност - леко по-кротко и звучи като собственоръчно издялана психоанализа) Ама много нервна бях вчера! СкарАхме се с Жоро, имам си проблеми вкъщи. (и пак гръмко) Ама вчера много псувАхме всички!

(След чутото - бях потресена. Но следваше и продължение, което съвсем ме накара да се замисля за порядките в това училище)

Трета ученичка: А тая (изглежда пак въпросната госпожа) как изтърва баничките на земята. Ама не я ли видяхте?! И после ги върна пак в тавата. Как я напсувАх! Вика: "Никой не видя". И даде баничките на децата (предположих, че е училищна закуска, но не ги ли махнаха мазните банички - хм!).

Това е само чутото за 2-3 трамвайни спирки. Слава богу, за кратко!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...