Хорхе Луис Борхес в Google Doodle

Моят блог Google Doodle News 

Рубрика Google

Красиво и загадъчно лого ще ни радва днес. Google почита 112-тата годишнина на Хорхе Луис Борхес. 

Кой е Хорхе Луис Борхес?

Хорхе Луис Борхес (на испански: Jorge Luis Borges) е аржентински писател, смятан за един от най-изтъкнатите южноамерикански автори на 20 век. Поет и есеист, Борхес е най-известен със своите разкази.

Борхес е роден на 24 август 1899 г. в Буенос Айрес. Баща му, Хорхе Гийермо Борхес, е адвокат и преподавател по психология, а майка му, Леонор Асеведо Суарес, е преводачка. Семейството е много образовано, от средната класа. Живеят в голяма къща с огромна английска библиотека - имат над 1000 тома. На 9 години малкият Хорхе прави първия си превод от английски на испански. Той се е обучавал в дома си до 11-годишна възраст. Обучението е двуезично. Говорел прекрасно английски. На 12 години вече чете Шекспир в оригинал. В по-късните години Борхес споделял, че ако трябва да назове най-важното събитие в живота си - това би било библиотеката на баща му. През 1914 година семейството се мести в Швейцария. Децата посещават училище там. Там Хорхе научава френски език. През тийнеджърските си години чете философски произведения на немски език. През 1917 година, когато е на 18 години, среща Maurice Abramowicz и така започва тяхното литературно приятелство, което продължава през целия му живот. Получава диплома от Collège de Genève. 

Поради политически вълнения в Аржентина семейството решава да остане в Швейцария по време на войната. След Първата световна война семейството живее в различни градове - Лугано, Барселона, Майорка, Севиля и Мадрид. През 1921 година семейството се връща в Боенос Айрес.

Автор е на Измислици (1944), Алефът (1949), Творецът (1960).

Носител е на редица международни награди. През 1961 година получава  Prix Formentor, а през 1971 година - Jerusalem Prize.

Владее няколко чужди езика.

Почива на 14 юни 1986 г. в Женева от рак на черния дроб.

Има и уикицитати на известния писател:

• Когато писателите умрат, те стават книги, което, в края на краищата, не е толкова лошо превъплъщение.“

• „Обичам пясъчните часовници, географските карти, печатните издания от 18 век, етимологическите изследвания, вкуса на кафето и прозата на Стивънсън… Спиноза смята, че всяко нещо се стреми да пребъде като такова, каквото е; камъкът иска вечно да бъде камък, а тигърът — тигър. Аз съм обречен да си остана Борхес, а не аз (ако изобщо съм някой), но себе си откривам по-малко в неговите книги, отколкото в много други или в нестихващите звуци на някоя китара.“ (Из „Борхес и аз“, прев. Анна Златкова)
• "Сънищата са нещо много повече, отколкото предполагаме. Те не само помагат да спим добре. Сънят е първата художествена дейност, първата малка театрална пиеса. Когато сънуваме, ние сме едновременно творецът, пиесата, зрителят, авторът. Това е най-старата художествена творба на хората... А и на животните, защото и те сънуват."

източници: http://googledoodlenews.blogspot.com/, Google, Wikipedia

Всичко за Google Doodle в моя блог Google Doodle News