петък, 9 септември 2011 г.

Там, където времето е спряло или разказ за една ваканция в Сваленик - РЕПОРТАЖ, СНИМКИ

Рубрика "Citizen journalism"






Мислех да започна да пиша по любимата си тема "Социални медии" и дори се разписах. Но нямам представа как изведнъж разказът ми се пренесе за нещо извън виртуалната действителност. И колкото повече пишех, толкова повече осъзнавах, че трябва да ви разкажа за това малко, китно селце - Сваленик. 


Знаете ли?


Там времето е спряло. 


На няколко пъти се опитвах да определя в коя епоха съм, но всъщност - какво значение имаше това?! 


Животът е коренно различен от това, което се случва в големите градове. И на втория ден човек вече осъзнава колко са различни проблемите на хората там. Повечето се вълнуват от сланата, дъжда, доматите, животните. А проблемчетата от забързаното ежедневие в София, например, започват да изглеждат доста изкуствени и глезливи. 


Още в началото можете да чуете местните да разказват за своите нови английски съседи, а дори при късмет можете да ги видити в селския "хоремаг" (кръчма). Няма начин - като типичен градски човек, ще се зачудих що за авантюристи са тези чужденци. Минах покрай едната английска къща. Нищо особено - типична сваленишка къща. Усеща се - чужденците доброволно искат да живеят точно този селски живот.


В края на престоя си обаче сигурно ще се размечтаете по западните теории  за "младите пенсионери", които така са си подредили живота, че могат да си живеят, където и както си искат. 


И така - да ви разказвам:


Лятната ваканция беше прекрасна. Времето сякаш беше спряло. 
Изкарах си добре:


Птици:




Горски цветя:






Стада:




(Не, не, не съм "хванала гората", работих за блога и за да ви разказвам. :) Това стадо го чаках поне 15 минути, но и за никъде не бързах.)


Китни селски пейзажи:




На село времето е спряло




Това е Сваленик.






Първото, което ми хрумва да ви разкажа, е за доматите от корен, които ядох в Сваленик.

Хора, не знам какво ядем в София, но определено това, което купуваме за домати, не е! 


И така - ядох домати от корен. Незабравимо вкусни! По-големи и от двата ми юмрука. Яд ме е, че не ги снимах. Поне на картинка да си ги имам. Оттогава вече никакъв домат не ми е вкусен. 


Но стига по темата ядене. 




Тръгваме отначало. 


Връщаме се горе над селото - на пътя от Русе за Сваленик. 


Селцето е на 40 километра от града. Движите се основно по пътя за Варна. Малко след известния висок мост край Писанец, свивате вдясно и се озовавате на път до голяма гора - намирате се до Природен парк "Русенски лом". 


Малко след като отминете гъстите гори, пред вас се разкрива страхотна гледка - селцето се е сгушило долу до рекичката. Не случайно се казва Сваленик. Има легенда, че някога е било горе на високото, но после е "свалено" долу и затова му е такова името. 






Правих снимките от една поляна над селото, а до мене по пътя минаваха хора с каруци и винаги добродушно пожелаваха "Добър ви ден!". 









А колко приятно ми беше да ходя в тази трева!






Селото освен с гори е обградено и от величествени скали със загадачни дупки.





За всяка от тях има легенди. Сваленичени разказват и за заровено имане, и за подвизите на Крали Марко, а дори могат и да ти покажат къде първобитните хора са си връзвали саловете горе на скалите, а всичко долу е било огромна пълноводна река. Е, разбира се, някога! 


Хайде да ви водя надолу към селото! 


Тръгваме след каручките!






Слизаме надолу-надолу и ето го вече от по-близо и самото селце:









Вече се вижда църквата:




И джамията:




Влизаме в селото:





Водя ви директно на центъра или "чаршията".






Ето и някогашното селско кино, където всеки ден е имало прожекции. Някога!






Хайде към реката - Малки Лом:











Това е важен кръстоп на селото, водещ към чаршията и основните махали в Сваленик:






Тръгваме по пътя за Горната махала:


Но се движим покрай реката. 



Някога от другата страна на реката е имало стадион, басейн, парк за разходка. Някога!



Малко по-късно на тази улица ще пресрешнем стадото овце и кози, но преди това да ви покажа величествените скали, които се виждам от Горната махала:




А сега елате насам!


Надникнете през листата на дървото! 


Натам са Руските паметници.





По време на Руско-турската война в селото е имало голяма битка. Тук са били руските войски, а от другата страна - турските. Там, където са били разположени турските войски, се нарича сега Черкезката махала.



А сега елате с мен на една приятна горска разходка.
Има още време за стадата.






Вече стана време за посрещане на стада. 
Да тръгваме!


А, спрете! 
Ето ги и птичките, които се готвят да излитат на юг. 



Вече се виждат овцете и козите - задават се по моста:







Снимах зад един стълб, за да не преча на стадото. Една стара женица дойде накрая при мен, за да ме пита защо ги снимам. Обясних й и тя мило ме помоли: "След малко ще дойде и другото стадо с моята козичка. Ще ги снимаш ли и тях?". 




Дълът стана разказът, но накрая ще ви поразходя до още едно красиво място. 


Излизате от Сваленик в посока Червен (да, точно така - крепостта Червен е съвсем наблизо). Движите се лъкатушещ път. Внимвавайте, защото е доста тесен и стръмен. Там ще видите наистина приказни местности със скали - гордостта на селото: Бяла стена..



А ако искате да посетите крепостта Червен, трябва да се движите по един път със слънчогледи. 



Не е далече, но за Червен ще ви разказвам друг път:






Хайде да се връщаме към Сваленик:




Ако вечно се оплаквате от липса на време, разходка до Сваленик или подобно китно местенце е чудесна терапия. И то само за ден-два. За няколко часа човек вече е различен. Отпочинал. Дълбокият, сладък сън е почти гарантиран. Не навивайте часовници или телефони за събуждане. Като нищо може да се събудите сами още по първи петли и да сте си напълно отпочинали. А чистият въздух действа ободряващо и много стимулиращо.


Е? Размечтахте ли се? "Млади пенсионери"! Колко примамливо звучи. Аз лекичко завиждам на англичаните за начина им на мислене и смелостта да си живеят живота, както им харесва. Намерили си местенце, което да ги прави щастливи.


Сега се сетих за една притча. Може да не е съвсем точно, но долу-горе това е смисълът:


Два души седят един до друг и ловят риба. Единият беден-беден и ежедневието му се състои само в това - да седи и да лови риба.  Другият - супер богат, образован, успял да достигне в бизнеса си до това ниво, че да може да го остави сам да се развива и да прави с живота си това, което иска - да лови риба. Интересно ми е през годините да разсъждавам - кой живот е по-смислен и щастлив. Аз бих предпочела на богатия, който всичко е постигнал и може да си живее както си иска. Но пък реално бедният го има същото това щастие без да е минавал през всички перипети.


Е? 


Надявам се, че поне сте си починали с моя разказ и с гледките от Сваленик. 





За вас засне и разказа: 

Йорданка Бонева-Благоева





4 коментара:

  1. Птичките се казват лястовички :)

    ОтговорИзтриване
  2. Nostalgiyata mi po Svalenik e ogromna !

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря за коментара на Евгени Димитров, който получих във Фейсбук:
    "Добър вечер, ще ме извинявате за внезаптното и вероятно късно включване, но сега попаднах на статията Ви за с. Сваленик. Наистина е страхотна, искам само да внеса една лека корекция. Където казвате, че тръгвате за "Горната махала" и сте на моста, след това се движите успоредно на стадиона, всъщност отивате към "Долната махала". "Горната" е в обратната посока - към с. Костанденец."

    ОтговорИзтриване

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...