неделя, 28 ноември 2010 г.

"Зелена светлина" на БНТ

Като неангажиран свидетел на разговорите между Биляна Бонева и Милен Атанасов по проекта им "Зелена светлина", смело мога да кажа: "Заслужава си!".

Зелена светлина






"Зелена светлина" е проект на БНТ, посветен на околната среда, промяната на света и научните открития, които я съпровождат. В интернет-рубриката и в новинарските емисии "По света и у нас" ще се стремим да ви информираме за политиките, изобретенията и нововъведенията, които правят от планетата ни едно по-добро място за живеене. Няма да пропуснем критиките към онези, които замърсяват въздуха и водата на глобално и местно ниво. Но ще търсим предимно решения на проблемите. Очакваме и вашите зелени новини, мнения, кампании и инициативи.

петък, 26 ноември 2010 г.

"Шопчета-бобчета" коледуват

Около мен май настъпи Коледа. :)

Пуснах си коледарски песни на "Шопчета-Бобчета".

Сега разбрах, че приятел на сина ми свири на гъдулка в "Шопчета-бобчета" http://shopcheta-bobcheta.webnode.com/about-us/. По друг повод се чух с майка му и страшно съм възхитена. Чуйте!



Децата били невероятни! Истински млади таланти, носители на много награди! А техният ръководител - Лили Ангелова била страхотен човек и преподавател.

Всяка година коледували и наричали за здраве и щастие. Автентично, българско и много всеотдайно! Точно от каквото имаме нужда по Коледа.


http://shopcheta-bobcheta.webnode.com/news/koljedari/

Миналата година били поканени от големи фирми да коледуват пред служителите им. Предизвикали истински фурор!
Представям си колко е вълнуващо на връх Коледа да получиш такава приятна изненада! :)


"Шопчета-бобчета" си търсят гостоприемни домакини и тази година.




Ето сайтът им http://shopcheta-bobcheta.webnode.com/about-us/ и имейлът на техния ръководител lili_angelova@yahoo.com

Северна Корея : Южна Корея

Не обичам военната тематика, но сега се загледах в една интересна статистика, публикувана на сайта на BBC:




http://www.bbc.co.uk/news/world-asia-pacific-11844387?utm_source=twitterfeed&utm_medium=twitter

четвъртък, 25 ноември 2010 г.

Сред творбите на Людмил Георгиев

Тази вечер посетихме семейно изложбата на художника Людмил Георгиев в галерия "Алтера" (в Интерпред).



Наскоро разговаряхме с него и все още помня усещането - чувствах се като в разказ на Йовков. Много, много народна мъдрост!

Сега с интерес зачетох и сайта му http://ludmilgeorgiev.com/index.php.
Има леко предизвикателство, закачка и отново много мъдрост -
"Аз! Да употребиш живота с достойнство!!! Всичко друго е Игра ..."






БНТ: Людмил Георгиев с нова изложба


25 рисунки и графики показва художникът Людмил Георгиев. Изложбата събра приятели и почитатели в галерия „Алтера".

http://bnt.bg/bg/news/view/41696/ludmil_georgiev_s_nova_izlojba

Бъркотия между Ройтерс и Twitter

Странна бъркотия се забърка тези дни между стожера на агенционната журналистика Ройтерс и новакът - социалната мрежа Twitter.

Ройтерс смело обяви в понеделник, че Twitter се интересува от създаването на своя собствена новинарска агенция. "Това е спекулация", "туитнаха" в своята социална мрежа от Twitter.

Бъркотията тръгва от интервю на съоснователя на Twitter Biz Stone пред Ройтер. http://www.reuters.com/article/idUSTRE6AL57Z20101122
Там той казва: "Новинарска агенция Twitter ще бъде нещо много открито и можем да споделяме новини с други агенции по света". Заглавието на интервюто е: "Съоснователят на Twitter се надява да основе новинарска мрежа" и това даде старт на редица спекулации.


Говорителят на Twitter Matt Graves http://twitter.com/mgrooves остроумно "туитна" в профила си:
"Ние не мислим да създаваме новинарска агенция Twitter. Тя вече съществува - нарича Twitter".

Twitter получава от своите 175 милиона потребители всеки ден 95 милиона кратки съобщения - "tweets", всяко не по-дълго от 140 знака.

сряда, 24 ноември 2010 г.

CEO 2010

Попаднах на интересна класация "СЕО (главен изпълнителен директор) на годината" на MarketWatch http://www.marketwatch.com/ceooftheyear
Тази година номинирани са:

- Jeff Bezos, Amazon.com








- Reed Hastings, Netflix








- Steve Jobs, Apple








- Alan Mulally, Ford Motor









- Vikram Pandit, Citigroup








Ето и резултатите към момента:


 

 

 

 

 



Предишните победители са:


2009 - J. M. Smucker Co. - Richard and Tim Smucker
2008 - Hasbro - Brian Goldner
2007 - McDonald's - Jim Skinner
2006 - Walt Disney - Robert Iger
2005 - Motorola - Ed Zander
2004 - Legg Mason Raymond "Chip" Mason
2003 - eBay's Meg Whitman


P.S. Аз съм за директора на Амазон. 
* CEO - Главен изпълнителен директор

За колко време медиите достигат до 50 милиона души?

"Социалните медии не са мания. Те са най-голямата промяна след Индустриалната революция". 




Днес за втори път срещам този въпрос - "За колко време медиите достигат до 50 милиона души?".
Ето и отговорът:

Радиото - за 38 години.

Телевизията - за 13 години.

Интернет - за 4 години.

IPod - за 3 години.

Facebook - за по-малко от 1 година има 200 милиона потребители.

Ето и един клип в YouTube за тази статистика:
http://www.youtube.com/watch?v=lFZ0z5Fm-Ng









Как би изглеждал светът, ако Facebook беше държава?


Днес се замислих по този въпрос - как би изглеждал светът, ако Facebook беше държава.

Шофирайки в дъждовна София, ми се искаше хората и в реалността да са по-приветливи. Може би ни липсва функцията "Харесва ми". И усмивките от профилите! И цялата откритост и положителна енергия.

Как би изглежда светът, ако Facebook беше държава?
Заслужава си да си помислим по този въпрос.
Поне засега имаме една интересна статистика. Ако Facebook беше държава, щеше да е третата по население:


1. Китай - 1 336 450 000
2. Индия - 1 178 436 000
3. Facebook - 500 000 000
4. САЩ - 308 898 000
5. Индонезия - 231 369 500
6. Бразилия - 192 651 000
7. Пакистан - 169 010 500
8. Бангладеш - 162 221 000
9. Нигерия - 154 729 000
10. Русия - 141 927 297


Ето и друга подобна статистика:



'Big society' chosen as Oxford University's Word of 2010

It may make some people gag – and others feel a flush of enthusiasm – but the term "big society" has made its mark in the current year.


Coined (or at any rate hammered almost to death) by the prime minister, David Cameron, and other coalition politicians, it has been chosen by Oxford academics as the Word of 2010.


The award for the word of the year, which has been relaxed in the last decade to include short phrases, was given last night after a sharp final tussle with vuvuzela and Boris bike.


Lexicographers at Oxford University Press rejected another 11 shortlisted terms which vied to "express in shorthand" the dominant tone and issues of the last 12 months.

"The concept of big society was a clear winner because it embraces so much of the year's political and economic mood," Susie Dent, of Oxford Dictionaries, said. "It has also begun to take on a life of its own, and that's a sure sign of linguistic success."

Usage of big society started gently in the runup to the election campaign, but took off after Cameron used it as a synonym for liberation in July.

He suggested, in a speech delivered in Liverpool, that it meant "the biggest, most dramatic redistribution of power to date from elites in Whitehall to the man and woman on the street".

The phrase has since acquired an increasing mystique as analysts try to work out exactly what this means. Dent said: "People take it in different ways, and that is another advantage for a would-be Word of the Year."

The term takes over from a quartet which shared the title last year, when the dictionary's staff reached a stalemate in the final judging.

Tweetup, simples, staycation and jegging flew their flags for Twitter, TV advertising, British holidays and women's leggings, but none emerged as a clear winner.


Earlier words of the year have included bovvered, credit crunch and footprint, which was also runner-up in 2007's Word of the Century So Far.

That title went to 9/11 in both Britain and the US. This year's American winner is refudiate, the mash of refute and repudiate invented by Sarah Palin.

Dent said entrants did not have to be new coinings – although they often have been – and victory did not often mean that the word or phrase would be around in the long term, or eventually get a place in the Oxford English Dictionary.

"The winner and all the words on our shortlist give a telling snapshot of the year's preoccupations," she said.
"They also demonstrate the most successful processes behind language change – wordplay, blending, and the adoption of foreign terms are all there."

http://www.guardian.co.uk/books/2010/nov/24/big-society-oxford-word-2010?CMP=twt_fd

10 факта за професионалната мрежа LinkedIn

1. LinkedIn има повече от 85 милиона членове от над 200 страни.



2. Всяка секунда се присъединява нов член към професионална мрежа.

3. Половината от членовете на LinkedIn не са от САЩ.



4. Почти 12 милиона посетители влизат в LinkedIn всеки ден.

5. 80% от компаниите използват LinkedIn като средство за подбор на персонал.

6. LinkedIn стартира на 5 май 2003 г. Това е една от най-"старите" социални мрежи. В края на първия месец от съществуването си вече има 4500 члена.

7. LinkedIn вече е на няколко чужди езика - английски, френски, немски, италиански, испански и португалски.

8. LinkedIn e голям хит в Испания. Там има над 1 милион членове.

9. LinkedIn има голям успех и в Азия, особено в Индия, където има над 6 милиона потребители.


10. Какво е LinkedIn?



Източник:  LinkedIn http://press.linkedin.com/about

10 любопитни факта за YouTube





1. Първият видеоклип, който е качен в YouTube, e "Аз в Зоопарка". Датата е 23 април 2005 г.

http://www.youtube.com/watch?v=jNQXAC9IVRw



2. Най-популярният видеоклип в YouTube е този на Джъстин Бийбър (Justin Bieber) "Baby ft. Ludacris". Видян е 392 588 779 пъти (към 24 ноември 2010 г.).  

3. Всяка минута се качват в YouTube 24 часа видеоинформация.


4. Всеки ден YouTube има по 2 милиарда зрители.

5. Човек трябва да живее 1000 години, за да може да изгледа всички видеоклипове, качени в YouTube към момента.

6. 70% от потребителите на YouTube са от САЩ.

8. Повече от половината потребители на YouTube са под 20 години.

9. YouTube се ползва в 19 страни на 12 езика.

10. Музикалните клипове са 20% от качената видеоинформация.


източник: YouTube press centre и http://www.relationship-economy.com/

вторник, 23 ноември 2010 г.

Без образа на Чавес в пропагандата

Правителството на Венецуела забрани използването на образа на президента Уго Чавес за пропагандни цели, ако няма предварително разрешение от лидера.






Използването на изображението на Уго Чавес върху обществени сгради вече е извън закона. Според ВВС, правителството трудно ще прилага тази забрана. Веднага след като пристигнете във Венецуела, ви посреща образа на президента Чавес. Лицето му краси десетки хиляди билбордове, плакати и сгради в цялата страна.

Сега обаче правителство на Венецуела иска да вземе обратно част от контрола върху имиджа на президента. Затова забрани използването на "името, образа или фигура" на Уго Чавес за "инфраструктурни проекти, конструкции, учебни заведения или обществени сгради от всякакъв вид", освен ако няма изричното разрешение на президента.

източник: ВВС

Facebook факти

1. Facebook има над 500 мил. потребители.

2. Ако Facebook беше държавата, това щеше да е третата най-голяма страна в света.



3. Средностатистическият потребител прекарва по 55 мин на ден във Facebook.

4. Средностатистическият потребител прекарва по 6,50 часа на седмица във Facebook и по 1,20 дни на месец във Facebook.

5. Facebook може да се преведе на над 100 езика.

6. Съществуват на 900 милиона възможности във Facebook, където хората могат да си взаимодействат - страници, групи, събития...

7. Средностатистическият потребител е свързан към 80 страници, групи, събития.

8. Средностатистическият потребител публикува 90 материала със съдържание всеки месец.

9. Повече от 30 милиарда материала със съдържание се споделят всеки месец - линкове, новини, постове,  бележки, снимки.

10. Facebook  е социалната мрежа, която в най-голяма степен е проникнала в обществото, сочи проучване сред 2884 души от 14 страни.*
Първите три места са за:
- Facebook (51%)
- Myspace (20%)
- Twitter (17%).


* Онлайн проучване сред 2884 потребители от 14 страни на възраст 18-55 години, проведено от Online Media Gazette.
Повече информация http://bon-pr.blogspot.com/2010/11/social-media-facts.html

Източници: статистика на прес-офиса на Facebook и  http://socialmediatoday.com/


10 факта за социалните мрежи през 2010 година

10 общи факта:



1. Австралия е държавата с най-много потребители на социални мрежи. Следвана е от САЩ и Великобритания.

2. Facebook, Blogspot и Myspace са най-посещаваните социални мрежи от лица под 18 години.

3. Средностатистическият потребител е станал фен поне на 2 страници всеки месец.

4. 24 от всеки 25 вестници изпитват спад в тиража, защото новината вече достига до техните потенциални читатели под други форми.

5. В извадково проучване на 2884 души от 14 страни, 90% от участниците знаят поне един сайт за социални контакти.*


6. 72% от участниците в същото проучване са активни в най-малко една социална мрежа. Топ класацията е оглавявана от Бразилия (95%), САЩ (84%) и Португалия (82%).*

7. Потребителите на социални мрежи се чувстват пренаситени и не виждат смисъл да членуват и в други социални мрежи.*

8. Потребителите на социални мрежи влизат средно 2 пъти на ден в сайтове за социални контакти и 9 пъти на месец в професионални сайтове.*

9. Изпращането на лични съобщения е най-популярната онлайн дейност.
В топ 5 дейностите влизат:
- изпращане на лични съобщения;
- разглеждане на снимки;
- проверка на статуса;
- реагиране при промяна на чужд статус;
- качване на снимки.*

10. Потребителите на социални мрежи имат средно 195 приятели.*



източник: http://socialmediatoday.com
* Онлайн проучване сред 2884 души от 14 страни на възраст от 18 до 55 години, проведено от Online Media Gazette.
Повече информация за проучването тук: 
http://bon-pr.blogspot.com/2010/11/social-media-facts.html


снимка 1 - http://www.directory.ac/
снимка 2  - http://omgzam.com/

петък, 19 ноември 2010 г.

The Economist: Why Dutch women don't work longer hours






The Economist



In America, as pretty much everywhere in the world, the happy narrative of development and freedom has involved more women working in the cash economy, achieving financial independence and thus greater autonomy. It's interesting when you find a country that seems to buck these sorts of universal narratives, and as Jessica Olien points out in Slate, the Netherlands bucks the women's-development narrative in a pretty odd fashion: it has extremely high indicators for gender equality in every way (education, political participation, little violence against women, ultra-low rates of teen conception and abortion) except that women don't work. Or not full-time, anyway, at anything like the rates at which women work in most OECD countries. Moreover, they don't seem to want to. Nearly 60% of Dutch working women aged 25-54 worked part-time in 2001, compared to 15% in the United States, 25% in France and 35% in Germany; but where 25% of French women working part-time say they want to work full-time, just 4% of Dutch women do. The Dutch began identifying women's failure to participate in the workforce more aggressively as a major social problem in the 1990s, which led to a tax reform intended to incentivise women out of the cosy "trap" of part-time work. Instead, most women used the better tax treatment as a way to work less. And Ms Olien, an American who's spent a few months living in the Netherlands, wonders whether the Dutch haven't got the smoother end of the stick:
When I talk to women who spend half the week doing what they want—playing sports, planting gardens, doing art projects, hanging out with their children, volunteering, and meeting their family friends—I think, yes, that sounds wonderful. I can look around at the busy midweek, midday markets and town squares and picture myself leisurely buying produce or having coffee with friends. In a book released several years ago called Dutch Women Don't Get Depressed—a parody of French Women Don't Get Fat—Dutch psychologist Ellen de Bruin explains that key to a Dutch woman's happiness is her sense of personal freedom and a good work-life balance. But it's hard to transplant that image to the United States, where our self-esteem is so closely tied to our work. I wonder what the equivalent title would be: American Women Don't Get Satisfaction?
Women in the United States have become defined by the compromises we make. More than 75 percent of American women who are employed work full-time jobs. As our responsibilities increase at work, they do not shrink at home. We give up time with our families for our careers, and after work we give up other interests for time spent with our children and spouses—because there are only so many hours in a day. Because of part-time work, Dutch women are able to develop themselves and their relationships in ways many of us simply don't have the time for.
There are certainly things one learns about American culture by comparing it with others, but there's also a temptation to romanticise the differences. Dutch markets and town squares are busy at midday because Dutch stores still close at 6 or 8 pm, often by law. This is one reason why women are less likely to work full-time: who would do the shopping, and when? And if "Dutch women don't get depressed", I must be meeting a very biased sample. On a more subjective level, much of what Ms Olien phrases as enviable time for and interest in self-development can be seen, in conservative parts of Dutch society, as the same kind of housewifely status competition that Americans have stereotypically reviled since the 1960s. Meanwhile, in the more lefty New-Age segments of Dutch society, people who talk too much about their careers are likely to be criticised for failing to "work on themselves", and the obligation to talk about your latest exploits in yoga, home improvement or travel in Central America quickly becomes almost as much of a stressful status competition as the worst American networking sessions.
It's also worth noting that one thing that might disincline Dutch women to work as hard as, say, American women is the fact that Dutch salaries are much lower than American salaries. A look at the interesting University of Amsterdam website Wageindicator.org suggests that a 25-year-old female Dutch high-school graduate who works full-time as an assistant manager in retail stands to make about €16,000 a year, while her American counterpart makes $26,182; run the OECD's purchasing power parity converter for September, and the American is making about $7,000 a year more. This doesn't, however, explain why Dutch women don't want to work as much as French or German women do.
I think the main thing that's going on here is just a huge difference in the social valuation of free time. The Dutch, both men and women, place a much higher value on free time as a luxury good than Americans do. Matthew Yglesias points to how this intersects with high standards of living:
I think it would be a mistake to say that Dutch women are happy because so few of them are involved in full-time work. I would say instead that most Dutch women are happy because Dutch people enjoy an extremely high material standard of living (you should really see what passes for a slum in the Netherlands, it’s absurd) and that this reflects itself in part via women’s disinclination to toil for long hours in jobs they don’t find rewarding.
I think this is in large measure true, but it leaves unexplained why American women from upper-middle-class backgrounds, who are statistically speaking much richer than Dutch women, often work insanely hard to achieve success at the very kinds of management jobs that Dutch women don't consider worth their while.
I have a strange and non-falsifiable theory about this: I think a lot of Dutch women enjoy part-time work because the challenge of arranging a complicated schedule and forcing the world to deal with it is empowering. It's part of the way they valorise their lives. In that way it's really quite similar to the way that, as Ms Olien writes, American career women boast of everything they've managed to do during a particularly hectic day. There's an element of national culture here, in that making schedules complicated, and then demanding that others keep track of and adhere to them as a matter of what the Dutch call "norms and values", is sort of a national pastime in the Netherlands. I can't tell you how often I've called up a bank, a government department or a software firm and been told that I have to deal with Ms DeWinter, who's available on Mondays, Tuesdays and Fridays between 11am and 3:30pm but is away on sick leave until next week, when the office will be closed Monday for the Ascension holidays. Coping with these schedule demands is considered part of the social obligations of citizenship, and the ability to set the schedule is a mark of power. Somehow it all goes back to the complexities of timing ships' passage through the locks on the canals, or perhaps something about the dikes. It's always about the dikes.
Logically, I should be able to say something here about how contrasting American ideas of female empowerment are all derived from our encounter with the frontier. But that doesn't really make any sense. Mama grizzlies?

http://www.economist.com/blogs/democracyinamerica/2010/11/dutch_feminism

ЧРД, Мики Маус!

На 18 ноември 1928 г. се "ражда" легендата Мики Маус.





Тогава филмовата компания "Уолт Дисни" пуска анимационния герой за първи път на голям екран във филма"Параходът Уили".







Ако искате да поздравите любимеца си, можете да пишете на стената на фен-клуба на Дисни във Фейсбук.
http://www.facebook.com/DisneyD23?v=wall


Мики Маус е и първият рисуван герой, който получава собствена звезда на Алеята на славата в Холивуд.


Мишокът е измислен през 1926 г. от самия Уолт Дисни. Той трябвало да има човешки качества и малко от характера на Чарли Чаплин. В началото той се е наричал Мишката Мортимър.

Заедно с други търговски, запазени марки, като Кока-Кола и Мк Доналдс е приеман като символ на глобализацията. (уикипедия)

На Хари Потър вълна

Напрегнато ми е - уча, уча, уча..., но искам само да маркирам няколко интересни статии, които мернах за Хари Потър:









The Unofficial Harry Potter Cookbook http://childrensbooks.about.com/od/childrenscookbooks/gr/The-Unofficial-Harry-Potter-Cookbook.htm




Rock cakes, like this rock cake recipe are one of the easiest and quickest buns to make. Rock cakes are great fun for children to make as they produce perfect bite-sized cakes every time. Serve warm with a little butter as a tea time treat. Rock cakes are one of Harry Potter's favorite tea time treats.

Prep Time: 15 minutes

Cook Time: 15 minutes

Total Time: 30 minutes

Ingredients:

  • 8 oz/ 225g self rising flour
  • 1 tsp double action baking powder (US) or 1 tsp baking powder (UK)
  • 4 oz/110g soft butter or margarine
  • 2 oz/ 55g granulated sugar
  • 4 0z/ 110g mixed dried fruit
  • 2 oz/ 55g currants
  • 1 medium egg
  • 1 - 3 tbsp milk
  • Demerara sugar for sprinkling
  • Oil for greasing

Preparation:

  • Heat the oven to 200C
  • Sieve the flour and baking powder into a large baking bowl, add the softened butter or margarine, and lightly rub together with fingertips until the mixture resembles fine breadcrumbs.
  • Add the sugar and the dried fruit and mix so all ingredients are well incorporated.
  • Add the egg and 1 tbsp of the milk and mix to create a stiff dough. If the mixture is still dry add milk a tbsp at a time until required consistency.
  • Lightly grease two baking sheets.
  • Using a tablespoon divide the mixture into 12 mounds evenly spaced on the 2 baking sheets. Sprinkle with the demerara sugar.
  • Bake in the preheated oven for 15 mins or until golden brown and well risen.


вторник, 16 ноември 2010 г.

CNN: What your e-mail address says about you



Over the weekend, Aol announced a major overhaul to its e-mail service, which served as an entry point to the internet for millions in the dial-up days of the '90s and early 2000s. As acknowledged by the upgrade's name, Project Phoenix, today's Aol is struggling to find a way out of the old-news ashes.
Then, on Monday, Facebook rolled out a "messaging system" that CEO Mark Zuckerberg insists isn't e-mail, but it sure sounds like it's got plenty of email-like features to us.
It remains to be seen who will start using Facebook messaging as their primary means of online communication or who might be coaxed back to the home of "You've Got Mail" by the new Aol features. (Hey, they already lower-cased the "O" and the "L" so clearly times are a-changin', right?)
And that, in turn, had us thinking about what your e-mail account says about you.
Here's the harsh truth: Whether you know it or not, some people judge you the moment they see what comes after the "@" in your messages.
At the risk of flirting with internet snobbery, here is a look at the place where ISPs and personalities meet. (It's worth noting, we're not the first to do so. We're particularly fond of this fun graphic from The Oatmeal, a humor blog.)
These are stereotypes gathered in the name of fun and, like all stereotypes, there are exceptions. That said, let the stereotyping begin!
Here's a breakdown of what e-mail addresses may signify about their users:




@aol.com
You probably have the same e-mail address you had in 1997.
You also might be 70.
Fair or not, if you send an e-mail from an Aol account, the recipient is likely to expect it to be spam, a forward of some thoroughly debunked conspiracy theory or pictures of kittens.
"I get the sense that people with Aol addresses have just been too lazy to upgrade, i.e., their e-mail address is still: IHeartKittens81@aol.com," says Brenna Ehrlich, a co-creator of the "Stuff Hipsters Hate" blog and writer for tech-blog Mashable.
Aol's new upgrades are actually getting some good reviews -- although some of the revamped service's e-mail address options -- @ygm.com (for "You've Got Mail"), @wow.com and @love.com have raised a few eyebrows. YourName@love.com -- really?
The Oatmeal blog points out the venerable internet portal still has a long way to go to shake the stereotype that its users are prone to direct you to a website by saying, "OK, go to h ... t ... t ... p ... colon ... slash ... slash ... w ... w ... w ... ."


@hotmail.com
Not much different than Aol.
Hotmail is another ISP that was huge in the Web's earlier days but has lost cache among the technorati.
(We'll pause here to point out that Hotmail remains the world's most popular e-mail provider, with more than 360 million accounts. But a lot of that is outside the United States -- it's in 10 languages -- and its longevity can be attributed to its link to the long arm of its creator, Microsoft).
Stuff Hipsters Hate co-creator Andrea Bartz, who along with Ehrlich writes a "netiquette" column for CNN, points out a potentially surprising subset of users. Some of the very hipsters she documents, she said, camp out on a Hotmail address the same way they wear their scruffy skateboarding shoes from high school.
"It's like a silly cat sweater," she said, "Ironic on a hipster, awkward and anachronistic on a middle-aged housewife."


@yahoo.com
We ended up with a hung jury on Yahoo mail.
Many folks in our incredibly nonscientific polling said they have Yahoo accounts, which they only use as an address to provide on sites they expect to flood them with spam.
But, to be sure, Yahoo has stayed more aggressive with its updates, spam filtering and the like than some of its competitors. And it's continued to grow -- it has 273 million users -- while services such as Aol floundered.
We'll call this one a no-decision. But be aware that there are those out there who will judge you for Yahoo. (Same goes for addresses from cable/phone/Web providers, such as @comcast.net or sbcglobal.net).


@gmail.com
What doesn't Google do?
The search giant/e-mail provider/phone system and map maker vies with Facebook for "king of the internet" honors. And its e-mail system, with 193 million users, is one of the reasons.
Gmail, its supporters point out, is free, boasts tons of storage, has a strong chat feature and acts as a portal to many of Google's other services.
The Oatmeal says a Gmail user "most likely knows their way around a computer" and "when the internet stops working, actually tries rebooting the router before calling a family member for help."
Only one problem, really.
"Too bad it will probably gain free will some day and kill us all," Ehrlich said.


me@mywebsite.com
Owning your own domain name pretty much puts you at the top of the e-savvy stack.
No one will think you're a rube when they get your e-mail. They may, however, think you're self-centered. And possibly a megalomaniac.
Not that you care.


Work/school e-mail
In this day and age, nothing that proves you actually have a job can be a bad thing, right?
Same for the whole higher-education thing. In its earliest days, Facebook was an uber-exclusive club that required a Harvard e-mail account to join. Nothing wrong with some school spirit, and if it brought a healthy dose of Ivy League self-importance along with it, all the better.

But if you insist on using your work e-mail for all your personal messages, then people may make two assumptions about you:
1. You spend too much time at work.
2. You want everyone to be impressed by your @whitehouse.gov e-mail account.

Here are a couple of tips: Keep a close eye on your office policies before relying too heavily on your work e-mail. What the internet at large thinks of you might become rapidly less important than what your boss thinks of you if they decide to take a look over your digital shoulder.

And if you're more than a few years out of school, dump the alma mater's account. If you're still using @harvard.edu 20 years after graduation, you'll just be the digital equivalent of the middle-aged guy still trying to squeeze on his letterman's jacket.

"Facebook социализира мейла"

Днес Facebook представиха новия си "мейл", за който от няколко дни се въртят слухове. Oказа се, че не е точно типичния мейл, с който сме свикнали. В Twitter дори се появиха заглавия: "Facebook социализира мейла" (http://www.msnbc.msn.com).

Потребителите ще имат възможност за  facebook.com мейли. В стратегията на Facebook влиза възможността да се интегрират мейли, послания и sms в "социална пощенска кутия", която дава приоритет на приятелите и на приятелите на приятелите.

Пътят на новите послания:




Старата визия на съобщенията:



Ако се чудите как да се свържете с някого по мейл, чат, съобщение или sms, новата услуга на Facebook максимално ще ви помогне. Ще ви свърже с конкретния човек по начина, по който той иска да бъде намерен. 




4 милиарда съобщения се изпращат през Facebook на ден, а активните потребители на съобщенията са 350 милиона. За сравнение потребителите на Yahoo са 303 милиона, а на Gmail - 171 милиона.

понеделник, 15 ноември 2010 г.

Барак Обама издаде книга за деца

Утре, 16 ноември, официално излиза книгата на Барак Обама за деца.


Книгата е написана под формата на писма до неговите дъщери и представлява разкази за живота на 13 велики американци. Двете момиченца Саша и Малия са на корицата на изданието заедно с тяхното куче Бо. Три от личностите, за които Обама разказва са първият президент на САЩ Джордж Вашингтон, баскетболната легенда Джаки Робинсън и художничката Джорджия О'Кийф.

Това не е първата книга на Барак Обама, но е първата негова детска книга. Тя е написана преди да стане президент. Приключва я няколко месеца преди да заеме поста.

40-страничната книга ще се появи първо в тираж 500 000 на цена 17,99 долара. Издадена е от издателството за юношеска литература "Рандъм хаус".

Обама е първият действащ президент, който публикува детска книга,  но не е единственият президент, който пише за деца. Джими Картър издава през 1995 г., 15 г. след като напусна Белия дом, книжка за най-малките. Теодор Рузвелт написва през 1895 г. "Разкази за герои от американската история".

Личната мрежа Path само с до 50 приятели

Ако вече сте се зарибили от социалните мрежи, трябва да ви кажа, че май идва модата и на личните. Днес стартира новата мрежа - Path.



Path се нарича "лична мрежа" и ще се развива по модел, различен от този на Twitter с много последователи. В нея си ограничен да имаш само 50 приятеля. Новата идея е базирана на теорията на оксфордския професор по психология Robin Dunbar, че 150 е максималният брой на социалните отношения, с които човек може да се справи. Неговите изследвания показват, че можем да градираме нашите лични взаимоотношения на 3 степени. Имаме около 5 души, които считаме за най-близки. Около 20 души, с които поддържаме редовни контакти. 50 души е външната граница на нашите лични контакти. Това са хора, на които ние имаме доверие и които считаме за най-важните и ценни в нашия живот.

Целта на Path e да ни помогне да си намерим тези най-близки приятели и да се свържем в новата лична мрежа.

Path ще е място, където всеки ще може да бъде себе си. Да споделя с най-близките си хора - роднини и приятели, своите най-скъпи моменти. Да публикува спокойно лични снимки и видеоклипове.

Функциите в Path ще са близки до междуличностното общуване. Те ще се стремят да повишат разбирателството между близките приятели.
По тази причина е създадена нова функция, обратна връзка, която е наречена "See" ("Виж").

Всичко, което заснемете и добавите в Path, ще можете да разбирате кои ваши приятели са видели споделеното (хм, в Мултиплай я има подобна възможност!). Идеята е за максимално доверие и разбирателство.



Според създателите, личните мрежи няма да заменят социалните мрежи, а само ще ги засилят. В Path няма да има типичните за социалните мрежи възможности - за "харесване", коментари или "шерване". 

Новата "лична мрежа" привлича голям интерес, защото сред създателите й има големи имена. Един от тях е бивш мениджър от Facebook.

Първоначално Path ще работи с iPhone.
Ако нямате iPhone, можете да ползвате новата медиа оттук https://www.path.com/

Повече информация тук:
http://blog.path.com/post/1576969971/introducing-the-personal-network

неделя, 14 ноември 2010 г.

Top Paying Jobs and Careers

Life is not easy. Explore best options for better life.


 Top Paying Jobs and Careers

hoosing a right career is one of the most crucial steps in everyone’s life. In fact, we can say our future depends on the career and the job that we have chosen. While deciding a career, one needs to keep in mind about his/her interests, job values, skills and personality. Once you analyze all these factors and do justice to your field, then success is guaranteed. In case you are not able to decide, you can seek advice from a career development professional or a career counselor. A career counselor evaluates your talents and helps you in deciding a suitable career.

After you complete your education or training course, the next step is hunting for a job. Spend quality time looking for the right job; always check for the level of responsibility, annual income, job security, growth opportunity and work environment. You should analyze whether you will be able to achieve where you want to be in the next ten years. Then only you will enjoy what you are doing. Giving emphasis to annual income, let’s take a look at some of the top paying careers and jobs.

Health Care Practitioners: Everyone must be aware of the fact that health care practitioners get the highest pay in United States. Among the many specialists, anesthesiologists, surgeons, obstetricians and gynecologists lead in the list of the top ten highest paying jobs. For becoming a physician, one needs to be a science graduate and complete a degree from a medical college. The choice of specialization depends upon one's personal interest. After earning the degree, one has to practice in a hospital or a clinic. After about 8-10 years of experience, one can become a qualified physician.

Chief Executive Officers (CEO): Chief executive officers are one of the highest paid employees of the world. They get the best compensation as compared to other jobs. So, if you want to make a career in this profession, first earn a college degree in arts or an MBA (marketing and business administration) and join a company. Set your own targets and try to achieve them. If you have a good personality and understand the concept of goal setting and its implementation, then you can become a CEO of a company.

Lawyers: A successful lawyer earns a hefty income annually. However, becoming a lawyer is not a joke as one needs to work hard and have lots of patience. First, one has to obtain a four-year college degree with a good GPA (grade point average) and appear for LSAT (law school admissions test). If you obtain a good score in LSAT, you will get admission in a law school. After graduating from law school, you have to pass bar exam and character and fitness evaluation, in order to practice law. Once you are done with all these steps, you can look for a job as a lawyer in private and public sectors.

Engineering Managers: Engineering managers are responsible for organizing, directing and implementing technical projects by applying engineering principles. An engineering manager has to have strong technical and management skills. He/she should be able to face challenges of the global competition. To pursue a career as an engineering manager, one has to be a bachelor or master in engineering and should have experience of 8-10 years.

Personal Financial Advisors: At present, one of the most demanding careers is that of personal financial advisors. As the name suggests, a personal financial advisor is responsible for giving guidelines about investment options such as buying and selling of financial products. He/she can be a financial advisor for an individual or for a company. Any individual with a professional designation of Certified Financial Planner or with an MBA degree, can opt for a career as a personal financial advisor. However, it is to be noted that the income of a personal financial advisor varies depending upon the skills and the experience of the person.

Marketing Managers: A marketing manager is responsible for designing and applying marketing plans for a company. The job profile of a marketing manager requires extensive travel and working for extra hours. He/she develops a client base for the company’s products. For becoming a marketing manager, one has to be a bachelor in business management or marketing and should have experience of about 6 years. One of the benefits of this job is that if a marketing manager achieves the target that has been set by the company, he/she gets good incentives.
http://buzzle.com  
http://greatlife-great.blogspot.com/

Ако бебетата можеха да "туитват" ...

Ако бебетата можеха да туитват, какво ли щяха да публикуват? A какво ли щяха да напишат на стената във Facebook на @mammy и  @daddy? A щяха ли да им дадат препоръки в LinkedIn?!


Една забавна карикатура по темата на Kiersten Essenpreis, художник от Ню Йорк, публикувана в Mashable. 







Моят малък син все още е далеч от социалните мрежи, но пък затова прилага успешно своя убедителна техника: "Ти ИСКАШ да направиш това!". И ако успееш да отклониш първата убедителна атака, се прилага още по-внушителна: "Ти ИСКАШ да направиш това!". И ако все пак се занимаваш с PR и включиш в употреба всичките си знания и опит, при третата убедителна атака: "Ти ИСКАШ да направиш това!", вече си напълно убеден, че това е твоето най-голямо желание. 

петък, 12 ноември 2010 г.

Харвард: "Половината американци с наднормено тегло до 2050 г."

До 2050 г. 40 %  от населението на САЩ ще бъде с наднормено тегло. Това сочи ново проучване на Харвадския университет, направено от Алисън Хил. Прогнозите са базата на американските тенденции. 






Хил разработва статистически модел за прогнозиране въз основа на влиянието на определени модели на поведение от социалните мрежи, приятели, семейство, съседи. Съпоставя го с модел на поведение, което няма социално влияние и е възникнало спонтанно. 
Сравнява ги с данни от последните 40 години.







Президентът на ЕС "туитва" от G-20

Преди по-малко от час президентът на ЕС Херман ван Ромпой публикува в профила си своя снимка с американския президент Обама.




Всъщност студент по политически науки "изклюкари" в Twitter, че президентът на ЕС лично е пуснал няколко съобщения от срещата на G-20 в Сеул.

Херман ван Ромпой, първият президент на ЕС, има профил в Twitter http://twitter.com/#!/euHvR  с почти 800 последователи. Той следи само един Twitter профила на @EUCouncilPress. 

От срещата на G-20 вече Херман ван Ромпой е публикувал 18 съобщения, които съдържат информации, снимки и речи.



Има и снимки от Сеул:



А ето и една от "семейните" снимки:



Facebook vs. Google and the Battle for Identity on the Web

Last week, Google changed its Terms of Service so that anybody utilizing its Contacts API is required to reciprocate by exporting its contacts back to Google. In other words, if a company or social network wants to let users import their Gmail friends so their users can find their friends, then it has to allow for the same type of importing.
For most companies, this isn’t a problem, but there is a big company that doesn’t offer reciprocity: Facebook. The social network doesn’t allow Google users to import their Facebook contacts for products like Gmail, Buzz or Orkut. Thus, Google blocked Facebook’s access to its Contacts API.
That’s when things got interesting. Following Google’s decision to deny Facebook API access, Facebook decided to circumvent Google by giving users an easy option to download their Gmail contacts and then upload them to Facebook. As AOL’s TechCrunch notes, it’s essentially Facebook’s way of telling the search giant to go to hell.

The Google vs. Facebook Battle







Google and Facebook’s battle isn’t simply about any one company blocking access to data or acting juvenile; the stakes are nothing less than complete dominance of the web. As we’ve noted in the past, Google and Facebook are locked in a heated battle to become your default social profile. Whichever company controls identity on the web, controls the web.
Currently Facebook and Google dominate third-party sign-in options on the web, but Facebook’s growth as an identity platform has been ascending; more than 10,000 website integrate with Facebook every day, thanks in no small part to the explosive growth of the Facebook Open Graph. Can you believe that Facebook’s “Like” button, now ubiquitous across the web, launched not even seven months ago?
Facebook has become so aggressive that Google has reacted with some big social moves of its own. It recently acquired Slide and Ångströ, reportedly for Google Me, the search giant’s rumored next attempt at competing with social networks. However, rumors are no longer focused on Google building a social network; many now believe the company is likely building more social features into all of its products.
Regardless of what exactly Google is building, it’s clear that Google is building something. And the reason they’re reacting so feverishly is because the world’s largest social network is increasing its control of the web. Google’s can’t afford for Facebook to control identity on the web, which is what prompted the change to the search giant’s Terms of Service in the first place.

The Battle Over Identity: Nobody Wins






“Facebook has been a one-way beneficiary of data portability for far too long,” DataPortability Project co-founder Chris Saad told me. “Google asking for reciprocity from equal peers on the Internet is a perfectly reasonable, if not overdue, move.”
In this debate, I believe Google has every legitimate reason to ask for reciprocity; why should Facebook benefit from Google’s Contacts API if Google can’t get the same benefit? More importantly, why should Google give any ground to its new rival?
Yet in the end, it’s not Facebook or Google that will suffer for this battle over identity on the web. It’s the users that will lose out.
Facebook won’t be using Gmail contacts anytime soon and don’t hold your breath for Facebook Connect on Google. These moves are to be expected from two companies that are essentially at war, but it’s the average user that has to take the extra steps to upload his or her Gmail contacts into Facebook to get started that is really impacted. It’s about the millions of users that won’t get the benefits of Facebook integration in Google or Gmail. It’s about a war that is only going to get uglier.
In a few years, the lines will be drawn between Facebook and its allies and Google (and whoever is willing to join it). Digital walls to data portability will go up if companies are forced to choose sides. If things keep going in the direction they are headed now, that is the likely outcome.


Image courtesy of Flickr, KatB Photography


The Social Analyst is a column by Mashable http://mashable.com/ Co-Editor Ben Parr, where he digs into social media trends and how they are affecting companies in the space.


http://mashable.com/

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...