неделя, 31 октомври 2010 г.

Невербалното поведение на Дилма Русеф



Бразилия избира днес своя президент. Изборите ще започнат в 12 часа българско време и ще приключат в 22 часа. Резултатите ще станат ясни почти веднага, защото в Бразилия се използва  електронна система за гласуване. Предварителните проучвания сочат победа за Русеф.


България стиска палци на кандидатката с български корени Дилма.


И понеже доста се писа за биографията на Дилма Русеф, аз искам да маркирам някои често използвани жестове от нейното невербално поведение в предизборната й кампания.


Победният юмрук


Този "победен юмрук" ни е добре познат. Говори за увереност и сила.






Палец нагоре


Снимка от края на септември: силно позитивен жест - палец нагоре. Означава "Всичко е наред".   




Има две теории за произхода на този знак. Едната е, че произхожда от Древен Рим. Легендата гласи, че комбинацията "палец нагоре" и "палец надолу" е използвана при гладиаторските борби. Древните римляни са го използвали, за да пощадят или отнемат живота на паднал гладиатор. Няма исторически данни обаче за това.
Втората теория е, че жестът "палец нагоре" е възникнал като средство на комуникация между пилотите на изтребители през Втората Световна Война и наземния персонал.
Най-често срещаното тълкуване в международен план на този жест е именно, че всичко е свършено, както трябва.




Насочен показалец


Следващата снимка показва целенасоченост - да се върви "нагоре" към победата. Ако заимстваме и значението от спортната невербална комуникация, това също означава първо място, победа.


Тази снимка е от август 2010 г., когато Русеф увеличава преднината си в надпреварата.




Насочен показалец, но с по-друго значение. Този жест е често срещан и в ежедневната комуникация. Означава показване. В политическата не е много препоръчван. Но защо пък не в определен контекст.




Жестът на победата


Следващата снимка показва жестът на победата. Свързва се с латинското V ("victoria" - "победа"). Основното му значение е да покаже решимост за борба до край, до победата. Този жест е често използван след Втората Световна Война. Популяризиран е от Чърчил.





Прави ми впечатление обаче, че този жест "стои" твърде изкуствено при Дилма Русеф. Прави и го наобратно (горната част на дланта трябва да се вижда). Но както се вижда дори и Чърчил го използва по този начин.




Скръстени черти


Следващата снимка е основна в кампанията на Дилма Русеф.
Скръстени ръце - този жест не се препоръчва в комуникацията, защото те "затваря" за другите. Винаги съветите са да се използват по-"отворени" жестове.
Мисля обаче, че този жест носи и друго послание при Русеф. Тя е уверена, със самочувствие, устремена към победата. Откритостта се постига с усмивката. 

Други изразителни жестове, използвани в предизборната кампания, които характеризират Дилма Русеф:






И няколко лични нейни жестове, които не са свързани с политическата комуникация, но я характеризират като темперамент:










Интересен е подборът на цветове. Силно присъствие на червения цвят, рядко заменян със зелен.


А ето един жест с намигване към днешния изборен ден - в очакване на победата:






ПП Според информация в Le Monde,  разпространена в Twitter,  Дилма Русеф печели изборите в Бразилия с 57%.

събота, 30 октомври 2010 г.

"Ами сега, няма време! Минута е много!"

Случвало ли ви се е да пътувате в такси и таксиметровият шофьор да ви изуми с невероятна обща култура. Дори бих казала енциклопедични знания.  На мен ми се е случвало и то доста често. Обикновено това са хора, приближаващи 60-те години. Животът им е минал във времена, когато "Минута е много" беше доста гледано предаване. Спомням си, че като ученичка (през 80-те) си купих 2 книги с въпроси от предаването. С приятелчета от блока и от класа си правихме нещо като викторина тип "Минута е много". Тогава бяха много популярни тези предавания. И ако сте от моето поколение, не може да не сте играли и на детските игри: "На държави", "На столици"...
Днес попаднах на забавна анкета сред американците (случаен е изборът). Въпросите не са изобщо тип "Минута е много", но отговорите са всичките за графа: "бисери". Видеото е на английски, има и превод на френски. Лесно се разбира.
Подобна тема:
ВЕСЕЛО УТРО: Будапеща е столицата на ...


Мъчно ми е за култа (така да го определя) към общата култура и енциклопедичните знания от 80-те години.





Ето и пълната версия със субтитри на англ.



Благодаря на приятелчето, което ми прати линка! :)


петък, 29 октомври 2010 г.

Twitter съобщава за хакерска атака

Точно си мислех, че нищо не ми "хваща окото" тази вечер и няма за какво да пиша. А се оказва, че все пак е има някаква тръпка. Twitter, хакер, "хакнати" сайтове на държавни институции. И как да си ляга човек без да драсне някой друг ред?

Новината за новата атака се появява първо в Twitter, пише в. Дневник.
Хакната е страницата на Държавната агенция по туризма. Като изпишете  www.tourism.government.bg/images/t0.html, се появява съобщението: "Слаба държава. Слабо защитени правителствени сайтове. Весели празници!. Hacked by Zero".



Наскоро,  на 21 октомври, пак Twitter съобщи за друга "хакната" страница - тази на здравното министерство www. mh.government.bg, а съобщението беше: "The white wolf; No more secure, I am here".


Дааа, за пореден път тези дни се замислям за силата и ролята на новите медии и социалните мрежи.

сряда, 27 октомври 2010 г.

Шансон за Саркози

Това е една невероятно заразителна песничка. Ако я чуете, едва ли ще си помислите, че е песен на протеста, песен на днешните "деца на революцията". Бях я поместила в статията си за Фейсбук групата срещу Саркози: "Je ne voterai pas pour Nicolas Sarkozy en 2012." ("Аз няма да гласувам за Никола Саркози през 2012"). 
http://danybon.blogspot.com/2010/10/2012.html

Вече имам и текстът и можем да припяваме:


"On dit non à Sarko...
Qu'on se le dise en chanson!! "





Petit homme public

Je suis un homme public
Au sourire sympathique
Un petit homme public
Conmpletement cynique
Je sais qu’je suis comme ça
Mais maint’nant qu’je suis roi
Il faudra faire avec moi


En gage de ma bonne foi
J’étale tout c’qu’est à moi
Ma femme et mes enfants
J’suis un gars transparent
La un, la deux, la trois,
Vous ne m’échapperez pas
Survet, vélo, baskets
Admirez la starlette


J’incarne la République
Hyper sécurisée
300000 policiers
Dès qu’je vais m’ballader
Et si vous êtes tentés
De v’nir me chatouiller
« allez casse toi pauvre on
Continue ta chanson »


Mon physique c’est pas ça
Mais r’gardez mes nanas
Rachida et Carla
Cecilia j’en parle pas
En Chanel ou en Dior
Elle font peter le score
Enrico c’est à toi
La France te suivra


Ah qu’elle sont jolies les filles de mon pays
Ah qu’elles sont jolies les filles de mon pays
Ah qu’elle sont jolies les femmes de Sarkozy
Zai zai zai ai zai
Pour le pouvoir d’achat
Regardez faites comme moi
Faites vous des amis
Qui ont bien réussi
Vous pouvez essayer
D’vous auto augmenter
Mais ça y a qu’moi qui peux
Désolé mes pauvres vieux


Mais est-ce qu’un homme public
Doit jouer avec le fric ?
Un p’tit homme politique
S’étaler dans public
Peut-il faire oublier
Les slogans du passé
« Perdre sa vie à la gagner »


(Благодаря на Лио за текста)




(карикатура от Фейсбук групата)

Подкрепата за каузата във Фейсбук групата 
http://www.facebook.com/event.php?eid=118866418152521#!/event.php?eid=118866418152521
вече достигна 340 000. т.е.с повече от 40 000 души е нараснала само за един ден, откакто написах статията вчера. Днес Долната камара на френския парламент гласува дълго оспорваната пенсионна реформа, която вкара страната в серия от стачки и улични протести през последните седмици. 




Хм, сега навързах нещата! :) 
Ами то нашите събратя са проклели Саркози! Но кой да чете българска преса и да се пази?! :)))
"Циганите проклеха Саркози
Изгонените български и румънски роми ударили френския президент с прокоба до девето коляно"
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=339143



(снимка - в. Стандарт)

За толерантността към неграмотността или размисли за "Й"


Вчера имах интересна случка, която обаче породи у мен редица въпроси за толерантността към неграмотността.

Пазарувах в един магазин в един от многото "МОЛ-ове" (слагам думата в кавички, за да е като цитат). През цялото време ме обслужваше много приятно момиче. Накрая ми предложи да ми издадат "VIP-карта" (пак слагам кавички). Пита ме за име, дата на раждане... И се започна леко конфузната ситуация.

За съжаление притежавам едно особено за изписване име - Йорданка. Но пък за сметка на това още в 1 клас има достатъчно упражнения и диктовки. Така поне в края на учебната година първокласникът едва ли вече ще го изпише като "Юрданка".

Да, ама вчера ми се случи!
И то не с първокласник!
Слава богу, за първи път в живота ми!

В първия момент се втрещих. Веднага в съзнанието ми изплуваха многото упражнения от учебниците за 1 клас - "ЙОрдан", а не "Юрдан" и "ЙОрданка", а не "Юрданка" (чак ми е трудно да ги изписвам тези "Ю"-та).

Споглеждаме се с мъжа ми и аз с плах гласец се обаждам (все пак е на "VIP карта" с моето име), за да не чуят другите в магазина, че не е с "Ю", а е с "ЙО".
Следва дата на раждане. Казвам я. И хоп - затруднение с месеца. Може би, за да не сгреши пак "й" в думата "май", го записа с цифри. Така се оказах родена през юни, т.е. шести месец. Ох!
И аз пак с плахичък глас се намесвам, че съм родена през май. "Да, да", казва момичето и нищо. И аз пак: "Но той е пети месец, а не шести".

Не ме разбирайте погрешно! Момичето наистина си вършеше прекрасно работата, за която е назначена, но за първи път в живота ми ми се случва да ми сгрешат името, което си е наистина учебникарски пример. Затова и съм се замислила доколко трябва да сме толерантни към неграмотността.

Преди няколко години водих странен разговор със студент по "Връзки с обществеността" (т.н. PR). Пишеше всичко с латински букви (представете си писане в стил "чат"). А на това момче, за разлика от продавачката в "МОЛ-а", писането ще му изкарва хляба. Питам го "Защо?". И отговорът ме изуми. Не е толкова заради новите технологии и навлизането на английския, не е и заради младежката мода. Причината беше страшно хитра:
"Защото правя много правописни грешки."
Още тогава си помислих: "Значи той си е разработил цяла стратегия как да тушира своята неграмотност?!"
Това откровение продължава да ме изумява!

"Новобългарски"




(снимката е от http://absurdi.com/view/4045.html)


Доскоро бях безумно нетолерантна към неграмотността. Сега - по-скоро ми е доста странно.



* Случките и героите са напълно реални.

вторник, 26 октомври 2010 г.

Фейсбук: "Аз няма да гласувам за Никола Саркози през 2012 г."

На моя преподавател по френски

Вчера случайно видях тази група във Фейсбук и се зачетох. Имат си силна платформа. И докато разглеждах страницата на групата, тя набъбваше със страшна сила. По груби сметки - над 1000 души на час.

Над 300 000 французи вече обявиха във Фейсбук, че няма да гласуват за Никола Саркози през 2012. Бързонарастващата групата е "Je ne voterai pas pour Nicolas Sarkozy en 2012."

http://www.facebook.com/#!/event.php?eid=118866418152521


(текст: "Да пенсионираме този мъж на 57 години, заради трудностите, които ни създава.")

"Акцията" е обявена за 22 април 2012 г. от 8 до 18 часа.

Групата е създадена една нощ от Vianney Mone (магистратура в Лион). Причината за недоволството е пенсионната реформа във Франция. Първите съмишленици са приятели, но за няколко дни подкрепящите каузата нарастват на 40 000 души, а вече близо половин милион са се ангажирали с позиция по въпроса.






(карикатурата е от страницата на групата http://www.facebook.com/#!/event.php?eid=118866418152521)

(карикатурата е взета от страницата на групата, дело е на http://joelheirman.over-blog.com/)



http://www.facebook.com/#!/photo.php?pid=1371605&o=all&op=1&view=all&subj=118866418152521&id=1651508859


Въпреки, че групата не иска да се рекламира чрез имейли, съобщения или постове в други групи и социални мрежи, популярността й бързо расте. Запазен е шеговитият тон.
Групата застават зад думите на Волтер:
"Не съм съгласен с вас, но аз ще защитавам до смърт правото Ви да го кажа."




Ако и вие сте се влюбили в песничката "Petit homme public", можете да я намерите тук
http://danybon.blogspot.com/2010/10/petit-homme-public.html
Аз не спирам да си я тананикам. Благодаря на моята приятелка Лио за текста. Вече всички можем да припяваме. :)






И още:
http://bon-pr.blogspot.com/2010/10/facebook-je-ne-voterai-pas-pour-nicolas.html


И още за днешните "Деца на революцията":
http://bnt.bg/bg/news/view/39526/frenskite_uchenici_i_studenti_izlizat_na_protest

Френските ученици и студенти излизат на протест



понеделник, 25 октомври 2010 г.

Германски фирми забраняват социалните мрежи в работно време

Германски предприятия забраниха на своите служители да използват социалните мрежи в Интернет като Фейсбук поради опасения от промишлен шпионаж и загуба на производителност. Това съобщава в броя си, подготвен за излизане в понеделник, местното икономическо издание "Виртшафтсвохе", предаде Франс прес.

"Достъпът до някои външни социални мрежи е забранен за редица наши служители по съображения за сигурност", обяви втората по големина банка в Германия "Комерцбанк", цитирана в списанието.

"Навремето основна възможност за внедряване на опасни програми бе електронната поща, а днес това са социалните мрежи", заяви Кристиан Фукс, експерт по информационна сигурност в компанията "Лаборатория Касперски".

Автомобилните фирми "Фолксваген" и "Порше" също блокираха наскоро достъпа на своя персонал до социалните мрежи от уеб пространството.

Циментовата компания "Хайделбергцемент" пък забрани достъпа до Фейсбук и Туитър, най-голямата в света платформа за микроблогове, пише "Виртшафтсвохе".

Други предприятия като водещия енергиен гигант Е.ОН и производителя на индустриален газ "Линде" ограничили в някои свои обекти достъпа до Фейсбук и ЮТюб. Освен че се страхуват от промишлен шпионаж или от хакерски атаки, някои компании като автоконцерна "Даймлер" спирали достъпа до социалните мрежи в Интернет поради опасения, че производителността на персонала може да намалее.

56 на сто от дружествата посочват като причина да ограничат достъпа до някои сайтове съображения, свързани със сигурността. 30 процента обаче твърдят, че по-скоро не желаят служителите им да прекарват часове от работното си време в Интернет, сочи проучване на фирмата за информационна сигурност "Клиърсуифт", цитирано от АФП и БТА.

Още по темата тук
http://bon-pr.blogspot.com/2010/10/dax-konzerne-sperren-facebook.html

Цената на френската реформа

Цената на френската реформа


Една след друга паднаха блокадите на складовете за гориво във Франция. През последните часове беше осигурен достъп до седем рафинерии. Същевременно представители на Националното събрание и Сената постигнаха съгласие за крайния вариант на текстовете от оспорваната пенсионна реформа, която се очаква да бъде утвърдена окончателно в средата на седмицата. Синдикатите отново отправят призиви за стачки, а медиите вече изчисляват загубите от общественото недоволство през последната седмица.

С Интернационала на уста работниците освободиха достъпа до последните блокирани складове с гориво. И разбира се обещаха, че това не е краят.

Мъж: "Нека имаме готовност! Важни са следващите няколко седмици. Тогава ние ще удържим победа."

През следващите дни пък се очаква бензиностанциите в страната да заработят в нормален режим и опашките от автомобили пред тях да изчезнат. По всичко личи, че синдикатите пренасочват протестната мобилизация за следващите дни.

Сметката в евро за изминалите пък е зашеметямаща. Вестник "Фигаро" цитира изказване на финансовия министър, според което последните стачки и протести са стрували между 200 и 400 милиона евро дневно. Да не говорим за влошения образ на Франция по света, заключава министърът.

Изглежда, че въпреки преките и косвени щети, понесени напоследък, кабинетът все пак регистрира напредък. Съвместната комисия на двете камари на френския парламент прие някои поправки и утвърди окончателния текст на дълго оспорваната пенсионна реформа. Това позволява гласуването в парламента да се състои още в сряда.

Дори реформата да бъде приета, опозицията не изключва варианта да я атакува пред Конституционния съд.

Автор: М. Атанасов

Портрет на един убиец

Интересен репортаж - дано да няма засегнати български емигранти.

Портрет на един убиец




Паника е обхванала шведския град Малмьо. От една седмица, всяка вечер
убиец стреля по имигранти. Вече са извършени над 20 нападения и по
чудо няма загинали. Всички опити на полицията да залови убиеца са
неуспешни.
Той мрази имигрантите. Той е за чиста раса. Не стреля по шведи, а само по хора, родени в други държави. Той действа на тъмно. Прицелва се през прозорците на къщите.
Това са характеристиките на убиеца в Малмьо.
Говорител на полицията:
- От данните, с които разполагаме, можем да твърдим, че става въпрос за
един и същ човек.
Мястото, където действа убиеца, е южният град Малмьо. Там живеят предимно имигранти. Допреди седмица животът в Малмьо беше спокоен, но вече нищо не е нормално. Страхът е надвиснал над целия град.

Жена:
- Вечер не излизам навън. Нормално е да се страхувам, когато се случват
подобни неща.

Треньор по бокс:
- Страхувам се за момчетата. Вчера едно от тях ми позвъни, че ще дойде на тренировка с баща си.
Първите мишени на убиеца са две жени- имигрантки, които живеят на първия етаж в кооперация. Убиецът се прицелил през прозореца и ги
прострелял. Жените са оцелели по чудо.

Министър на интеграцията, Ерик Уленхаг:
- Ние сме в ситуацията, когато много хора, родени в други страни, в момента се страхуват от това, което се случва. За мен като министър на интеграцията е много обезпокоително, че имигрантите се страхуват да излизат навън.

Властите признават, че в града цари паника, но засега не могат да направят нищо.

Говорител на полицията, жена:
- Хората вече ни звънят при всеки шум. Те се страхуват. Ние ходим да
говорим с тях, да ги успокояваме.

Десният екстремизъм в Швеция възкръсва, предупреждават експерти. За
опасния процес предупредиха още след изборите през септември, когато
крайната десница за първи път премина 4-процентна бариера и влезе в
парламента.

http://bnt.bg/bg/news/view/39454/portret_na_edin_ubiec
Автор: Биляна Бонева



Д-р Питър Босман - "Словенския Обама"

Този човек веднага ми стана симпатичен и реших да се поразровя за повече информация за него.


Източна Европа вече си има своя първи чернокож кмет. Това е 54-годишният ганаец д-р Питър Босман. Той спечели вчера втория тур на местните избори в словенското градче Пиран с 51,4 % от гласовете. Мандатът му е до 2014 г.
Току-що и аз станах почитателка на "Словенския Обама" във Фейсбук




http://www.facebook.com/pages/Peter-Bossman/144921562187487?v=info#!/pages/Peter-Bossman/144921562187487?v=wall


Питър Босман е роден на 2 ноември 1955 г. в Гана.  През 70-те идва в Словения (тогава част от Югославия) като студент. Завършва медицина и остава да живее в страната. Според пациентите му, той е много добър доктор. Женен е за хърватска лекарка и има 2 дъщери.




Членува в управляващата партия "Социалдемократи". Преди време е бил в Общинския съвет на Пиран.




Пиран е един от най-красивите градове в Словения. Намира се на брега на Адриатическо море покрай Пиранския залив. Жителите му са 17 500. Основният източник на приходи идват от туризма.




Пиранският залив е известен в международните отношения със спора между Словения и Хърватия заради територия от 13 кв. км и прележащата й акватория.




"Моята кампания беше основана на диалога и мисля, че диалогът спечели", каза д-р Босман след избирането си за кмет.  Програмата му включва въвеждане на електромобили и насърчаване на онлайн пазаруването, за да се преодолее проблема с малкото магазини в града. Босман обеща да построи летище в Пиран, а така също и голф-игрище, за да се насърчи туризма.


Политическите анализатори отбелязват, че по време на кампанията не са повдигнати никакви расови въпроси. Съвсем добронамерено се появява и прякорът на Босман - "Словенския Обама".




Единствено е критикуван, че не говори отлично официалния словенски език.


Като невербално поведение, все още преобладават "затворените" жестове, които издават известна неувереност и смущение пред аудитория.




Въпреки това има откритост, ведрост, дължащи се на усмивката, която макар и плахо, често се среща.




След избирането на първия чернокож кмет в Източна Европа и то в малка страна като Словения с около 2 мил. жители, където рядко се срещат чернокожи, определено "Ефектът Обама" се оказва заразителен феномен и то в световен мащаб.


Да стискаме палци на новия кмет!

неделя, 24 октомври 2010 г.

Революция на социалните медии


Ако се интересувате от социални мрежи, нови медии, определено ще ви е интересно клипчето по-долу"


For Women in France, Having It All Doesn’t Mean Having Equality

Хареса ми една статия за живота на французойките и ще я публикувам. Много е интересна и си заслужава четенето. Попаднах на нея чрез фейсбук страницата на Promoting Social Inclusion.

http://www.nytimes.com/2010/10/12/world/europe/12iht-fffrance.html?_r=1&ref=europe


Where Having It All Doesn’t Mean Having Equality

PARIS — Could there be anything more French than this workout?




 Weeks after giving birth, French women are offered a state-paid, extended course of vaginal gymnastics, complete with personal trainer, electric stimulation devices and computer games that reward particularly nimble squeezing. The aim, said Agnes de Marsac, a physiotherapist who runs such sessions: “Making love again soon and making more babies.”
Perineal therapy is as ubiquitous in France as free nursery schools, generous family allowances, tax deductions for each child, discounts for large families on high-speed trains, and the expectation that after a paid, four-month maternity leave mothers are back in shape — and back at work.
Courtesy of the state, French women seem to have it all: multiple children, a job and, often, a figure to die for.
What they don’t have is equality: France ranks 46th in the World Economic Forum’s 2010 gender equality report, trailing the United States, most of Europe, but also Kazakhstan and Jamaica. Eighty-two percent of French women aged 25-49 work, many of them full-time, but 82 percent of parliamentary seats are occupied by men. French women earn 26 percent less than men but spend twice as much time on domestic tasks. They have the most babies in Europe, but are also the biggest consumers of anti-depressants.
A recent 22-country survey by the Pew Research Center summed it up: three in four French people believe men have a better life than women, by far the highest share in any country polled.
“French women are exhausted,” said Valérie Toranian, editor-in-chief of Elle magazine in France. “We have the right to do what men do — as long as we also take care of the children, cook a delicious dinner and look immaculate. We have to be superwoman.”
The birthplace of Simone de Beauvoir and Brigitte Bardot may look Scandinavian in employment statistics, but it remains Latin in attitude. French women appear to worry about being feminine, not feminist, and French men often display a form of gallantry predating the 1789 revolution. Indeed, the liberation of French women can seem almost accidental — a byproduct of a paternalist state that takes children under its republican wings from toddler age and an obsession with natality rooted in three devastating wars.
“At the origin, family policy wasn’t about women, it was about Germany,” said Geneviève Fraisse, author of several books on gender history. “French mothers have conditions women elsewhere can only dream of. But stereotypes remain very much intact.”
Or, as the philosopher Bernard-Henri Lévy put it: “France is an old Gallic macho country.”
France crystallizes the paradox facing many women across the developed world in the early 21st century: They have more say over their sexuality (in France birth control and abortion are legal and subsidized), they have overtaken men in education and are catching up in the labor market, but few make it to the top of business or politics.
Only one of France’s top companies is run by a woman: Anne Lauvergeon is chief executive of the nuclear power giant Areva and mother of two young children.
Having those children is relatively easy in France, one reason Paris seems to teem with stylish career women with several offspring.
At 31, Fleur Cohen has four children and works full-time as a doctor at a Left Bank hospital. As she drops her youngest at nursery in stilettos and pencil skirt you would never guess that she gave birth only three months ago.
Child No. 4 wasn’t “planned,” Ms. Cohen said, but it doesn’t change all that much: Instead of three children, she now takes four on the Metro in the morning and drops them at the public school and subsidized hospital nursery. She joked that children are probably the best way to reduce your tax bill. Irrespective of income, parents get a monthly allowance of €123, or about $170, for two children, €282 for three children and an additional €158 for every child after that. Add to that tax deductions and other benefits, and the Cohens pretty much stopped paying tax after baby No. 3.

Across town, Ms. de Marsac snapped on a plastic glove, inserted two fingers between Clara Pflug’s legs and told her to think of the wings of a butterfly as she contracted her birth canal muscles. The French state offers mothers 10 one-on-one, half-hour sessions of perineal therapy to prevent post-pregnancy incontinence and organ descent — and to improve sex. Ten sessions of free abdominal exercises follow; Ms. de Marsac promises Ms. Pflug a “washboard tummy."


 French women have on average two babies, compared with 1.5 in the European Union overall.
Asked by foreign delegations about “le miracle français,” Nadine Morano, the feisty family minister and mother of three, says bluntly: “We spend the most money and we offer good childcare, it’s as simple as that. Our country understood a long time ago that to reconstruct a nation you need children.”
The 1870 defeat by a much more fertile Prussia led to first efforts to encourage childbirth. Then came the losses of World War I. Since 1920, when the gold Medal of the French Family — to honor mothers of eight or more — was created, expenditure on pro-breeding policies has blossomed. Last year, €97 billion, or 5.1 percent of gross domestic product — twice the E.U. average — went on family, childcare and maternity benefits.
Emblematic in this regard are the “écoles maternelles,” free all-day nursery schools set up a century after the French revolution in part, said Michelle Perrot, a historian, to stamp out the lingering influence of the Roman Catholic Church.
La Flèche houses the oldest école maternelle in France. At 8:30 a.m., parents drop off toddlers as young as two. Classes end at 4:30 p.m. but a free municipal service offers optional childcare until 6:30 p.m. Children are guaranteed a place in “maternelle” from the age of three and 99 percent of them attend.
Katy de Bresson, a single mother of two, called the enrollment of her son Arthur a “mini-revolution.” Free of all childcare costs, she could return to work full-time. “I am a lot happier and a lot more self-confident since then.”
Working mothers being the norm, Isabelle Nicolas, a nurse whose youngest son, Titouan, is in Arthur’s class and who quit work after his birth, feels pressure to return. “I spend a lot of time justifying myself,” she said. “In France you are expected to do it all.”
But ask any mother here whether school had changed the life of her husband and the answer is “non.”
“The school is called ‘maternelle’ for a reason,” said principal Anne Leguen. “In France, children are still considered to be the responsibility of mothers.”
Forty percent of French mothers undergo a career change within a year of giving birth, compared with 6 percent of men. Both parents have the right to take time off or reduce their hours until the child turns three — but 97 percent of those who do are women.
Women spend on average five hours and one minute per day on childcare and domestic tasks, while men spend two hours and seven minutes, according to the national statistics office Insee.
In Paris, Ms. Cohen’s husband is a doctor, too. But she bathes all four children, cooks and does the Saturday shopping — largely, she insists, by choice. “If I didn’t prepare food for my children, I would feel less like a mother,” she said.
At work, meanwhile, she plays down motherhood. She sneaks down to the hospital nursery to nurse her baby son, and tries to stay longer than her male colleagues in the evenings. Otherwise, “everyone will just assume that I’m leaving because of my children and that I am not committed to the job.”
A majority of medical graduates in France are female. Yet all 11 department heads in her hospital are men.
“French men have always been slow to give up power,” said Jean-François Copé, parliamentary leader of President Nicolas Sarkozy’s center-right party, who is defending a bill to oblige companies to fill 40 percent of boardroom seats with women.
The French Republic made “equality” a founding principle, but women were allowed to vote for the first time only in 1945. Since a 1998 law obliged political parties to have an equal number of men and women candidates on their party lists, parties have tended to pay fines rather than comply.
Women leaders come under close scrutiny in what is after all the home of couture. Ms. Morano recalls being mocked on television for wearing the same jacket several times. Ms. Lauvergeon likened her outfit to “armor.”
Four pieces of equal pay legislation have passed since 1972. But in 2009, even childless women in their forties still earned 17 percent less than men.
“A patriarchal corporate culture,” is the main barrier facing women in French companies, according to Brigitte Grésy, author of a 2009 report on gender equality in the workplace.
France is Latin not just in its culture of seduction, but also in its late work hours, Ms. Grésy said. And the disproportional weight of a small number of male-dominated engineering schools in grooming the elites has done its part in excluding women from power. Xavier Michel, president of École Polytechnique, points out that the number of female students has risen tenfold from seven to 70 since he graduated in 1972 — but that leaves it at just 14 percent.
Simone Veil was 18 when French women first voted and 28 when she was allowed to open her own bank account. At 38, as health minister, she pushed through the legalization of abortion. “A lot has changed, but a lot hasn’t,” she says today. More comfort to her than many of the laws in recent years is the fact that more fathers push strollers through her neighborhood.
Ms. Fraisse, the philosopher, says more than two centuries after France got rid of the king as the father of the nation, it needs to get rid of the father as the king of the family. “We had one revolution,” she said, “now we need another one — in the family.”

French Women Still Await True Equality

Бъдете себе си в социалните мрежи!

Харесаха ми посланията, а и клипчето и го споделям в блога си:
SPEAK OUT and BE SEEN "WE ARE VISIBLE"

събота, 23 октомври 2010 г.

Промяна на образователните парадигми


Changing Education Paradigms!!

Анимацията е въз основа на реч на сър Кен Робинсън, световно известен образователен експерт.


Кен Робинсън е роден в Ливърпул на 4 март 1950 г. Получава степента доктор през 1981 г. за изследване върху драмата и театъра в образованието. От 1985 до 1989 г. Кен Робинсън ръководи национална инициатива, посветена на развитието на изкуствата в началните и средни училища в Англия и Уелс, наречена „Изкуствата в училищата”. Проектът оказва влияние върху съдържанието на националната учебна програма в Англия. Той е и автор на международно проучване предназначено за Съвета на Европа - Образованието по изкуства в Европа, което цели да предостави данни, които да допринесат за развитието на културното и творческото образование в 22 европейски страни. Кен Робинсън има множество публикации върху креативността, иновациите и културата.

Страхотна анимация! Искам и аз да мога така да рисувам. :)

петък, 22 октомври 2010 г.

По пътя на желязната завеса


Напоследък много съм се запалила по интересни еко-идеи. Може би влияние имат учебниците ми по френски (ученето на френския език ми е новата страст). Постоянно имаме нови и нови проекти на екологична тематика в учебниците ни. А така ме "зарибиха", че веднъж зарязах кола, таксита, автобуси, маршрутки, дори метро .... и вървях-вървях. И понеже доста вървях, само си мечтаех поне като ще е еко, да бях с велосипед. 
Ако имам пример, който да следвам в София, това е Милен Атанасов. Запален велосипедист, франкофон и журналист. Ето една интересна идея, която е отразил снощи:



Някогашното разделение между Източна и Западна Европа може да се окаже
твърде полезно. Дивият свят на пограничните райони се е запазил в продължение на десетилетия. А линията, която делеше Стария континент,
сега може да го обедини по маршрут от Финландия до България.
Реализирането на тази идея може да се случи с помощта на европейските
институции, с ентусиазъм на местно ниво и с активното участие на
велосипедния транспорт. Как ще стане това?
Желязната завеса. Название, което десетилетия наред беше нарицателно
за строга черта между Изтока и Запада. Граница от Баренцово до Черно
море, дълга близо седем хиляди километра. Своеобразен дефект от
миналото, който може да се превърне в ефект в най-близко бъдеще. Страстен поддръжник на тази идея е Михаел Крамър, настоящ евродепутат
от Европейската зелена партия. Той гледа на граничните райони като на
неизползван ресурс и безценна зона за развитие на алтернативен туризъм. Ограниченият достъп и липсата на замърсители е запазил непокътната природата и от източната, и от западната страна. Затова ги наричат и Зелен пояс. Той има какво да предложи - и като биоразнообразие, и като история. А велосипедните маршрути са най-добрият начин да се насладите на всичко това, убеден е Михеал Крамър.
Михаел Крамър, евродепутат, Европейска зелена партия: "Велосипедът ви дава свобода. С него сте достатъчно бързи, за да видите много неща и достатъчно бавни, за да им обърнете внимание."
Развитието на така наречения европейски веломаршрут номер 13 има както
екологични, така и икономически предимства.
Михаел Крамър: "По този път бързо може да се развие туризъм, защото
инфраструктурата за велосипедния транспорт не е скъпа. Всичко зависи
от политическата воля, най-вече на местно ниво."
Петко Цветков, координатор "Зелен пояс": "Българската част от европейския Зелен пояс - това са Западна Стара планина, Краище, Осогово, Беласица, Славянка, Източни Родопи, Западни Родопи, Сакар и Странджа."
До месец зеленият маршрут очаква одобрението на Европейската комисия.
Случи ли се, то ще отвори достъп към кандидатстване за средства от Европейските фондове за регионално развитие и за трансгранично сътрудничество.

http://bnt.bg/bg/news/view/39261/po_pytja_na_jeljaznata_zavesa
Автор: Милен Атанасов
А


четвъртък, 21 октомври 2010 г.

На прима виста - невербалните послания на Собянин

Много ми се искаше да намеря снимка с характерен жест на новия кмет на Москва - Сергей Собянин. Според мен, жестовете говорят много. Обичам невербалната комуникация. И винаги е интересно какво се крие зад този жест - без значение заучен или естествен. Има много важни послания. Зарових се в гугъл за интересни снимки и характерни жестове - хм, нищо!
Скучничък ми се струва.




И пак:



Тук вече има някаква професионална намеса (снимката е от официален сайт) и е леееко по-уверено и свежо невербалното му поведение. Макар че доста бие на очи "заучения" жест с юмрука.





А я да сравним!

Добре познатият ни Лужков:






("Heavy Metal!")

Лужков е със силно изразено невербално поведение. Много ми напомня по жестове на Мусолини в комбинация с ярки соц жестове.


Този жест с юмрука в различни разновидности продължава да си битува в Русия като остатък от съветската символика.



Ха, открих нещо по-истинско и при Собянин:


И го тълкувам: "Гледам напред!", а не "Хванал съм се за главата!".

За Джон Ночев в писмо от Америка

Вчера си открих едно старо писмо от Чикаго. Вътре имаше внимателно сгъната изрезка на моя статия в чикагския вестник "21 век България" от 2002 г.



Писмото беше от Никола Чаракчиев, един невероятен човек, който всячески помагаше да се проучи живота на Джон Ночев. През 2002 г. работех в "По света и у нас" имах репортажи за българина, чийто име се свързва с "Аполо 11".

Бях забравила за това писмо от Америка и ми стана мило. Сетих се, че преди това имах и други публикации за Джон Ночев. В един авиационен форум открих, че са цитирали мой материал и сега ще го копирам и тук (информацията е от 2001/2002 г.):



"ДЖОН НОЧЕВ - КОНСТРУКТОРЪТ НА РЕАКТИВНИ ДВИГАТЕЛИ 
Йорданка Бонева (Представена от Български научен център-Чикаго)


Дълги години няма да се говори за Джон Ночев, предизвикателно заявиха неговите съграждани от Карлово (България) при срещата ми с тях на 10 април 2002. Преди 10 години те са отправили официално запитване за събиране на повече информация за живота и научните открития на Ночев, но им е отговорено, че такъв човек никога не е съществувал. Въпреки това те са събрали много снимки и статии от чужди медии за най-голямото постижение на своя съгражданин – изобретяване на уникалните реактивни двигатели на модула "Орел" от "Аполо 11". Според много български учени благодарение на тези двигатели модулът успява да се "прилуни". Дотогава нито руската научна мисъл, нито американците, нито техните немски конструктори успяват да решат проблема как да се приземи плавно космическият кораб на Луната без да се разбие поради липсата на “земно” притегляне. Изобретението на Ночев се базира на идеята двигателите да действат при кацане като спирачка, а при излитане като “ускорители”, за да може лунният модул да се скачи с космическия кораб, намиращ се в лунната орбита. На 20 юли 1969 година след като е прилунен модулът “Орел” в Морето на спокойствието, Армстронг отваря люка, прави първата крачка по лунната повърхност и произнася прословутата фраза ”Това е една малка човешка стъпка, но огромна крачка на човечеството".

Иван (Джон) Ночев е роден през 1916 година в Карлово. Родителите му работят като чиновници в Българската народна банка. Има по-голям брат - Ганчо и по-малка сестра - Мария, с която екипът на Българската национална телевизия успя да се срещне. Иван Ночев завършва механотехническото училище "Братя Евлоги и Христо Георгиеви" в Карлово. В техникума все още пазят документи с оценките му по време на обучението му. След завършване на училище Ночев стажува в казанлъшкия завод "Арсенал". След това работи в Държавната аеропланна работилница в Божурище, където брат му Ганчо е авиомеханик. През 1942 година Ночев заедно с група авиотехници заминава на тримесечна специализация в Германия. През есента на същата година е приет за студент в Берлинската политехника. Става отличник на випуска. По време на войната сградите на университета и на квартирата на Ночев са разрушени. В началото на 1944 година продължава образованието си в Прага. След 9 септември 1944 година се връща в България, но скоро заминава за Виена да продължи обучението си за машинен инженер. Там защитава докторска степен. През 1951 година отново се връща в България, но скоро заминава отново за Виена, а оттам за Торонто (Канада), където стои пет години.

През 1956 година Ночев се установява в Съединети щати - Калифорния. Работи за ерокосмическия гигант "Дженерал Дайнамикс корпорейшън". През 1962 година Джон Ночев става американски гражданин. Три години по-късно той създава своя фирма за авиоинженерингова дейност в областта на аерокосмическите изследвания. Скоро екипът на Ночев е ангажиран по програми на НАСА за полета на "Аполо 11" до Луната. За заслугите си към НАСА Джон Ночев е удостоен с високо отличие на Американския конгрес. Още през 70-те години той е ухажван от тайните служби на социалистическите държави. Правени са опити да бъде привлечен да работи за тях чрез сестра му Мария. Тя разказва, че се изненадала, когато за първи път й разрешават да се види с него през 1977 година. Лично началникът на МВР в Пловдив й връчва задграничния паспорт и я моли да предаде на брат си, че е "добре дошъл". Мария Ночева се е срещала няколко пъти с брат си, но в повечето случаи в европейски градове. През 1980 година той се среща и с една от племенниците си - дъщеря на брат му Ганчо. Към края на 80-те години Мария Ночева посещава и Съединените американски щати. След промените в България - 10 ноември 1989 година, Джон Ночев решава да се върне в Родината си. Мечтае да превърне в колеж техникума, в който е учил. Планува пътуване за началото на май 1991 година. През март обаче по думите на близките му влиза за профилактични прегледи в болница. Изненадващо дни след като излиза от болницата той умира (13 март 1991 г. в Сан Диего -Калифорния). На погребението му присъстват трима американски президенти: Картър, Рейгън и Буш.

Близките на Джон Ночев и съгражданите му от Карлово, които са поддържали връзки с него, твърдят, че е бил убит. Техните опити да открият нещо повече за Ночев ги кара да мислят, че голяма част от биографията му е засекретена. Български учени, които са работили за българо-руските космически програми и са се познавали с Джон Ночев разказват, че действително той е име в световните космически изследвания. Досега никой политик в България не се е заинтересувал от откритията на Ночев. Единствено кметът на град Карлово обещал преди две години да сложи паметна плоча на къщата му, но все още не е изпълнил идеята си. "



Писмото, което открих вчера, съдържа продължение на този разказ за Джон Ночев. Спомням си, че говорих дълго с негов познат, който живее във Виена - биохимика Продан Христов.











"ДЖОН НОЧЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ПРОДАН ХРИСТОВ
Йорданка Бонева
Български научен център

Джон Ночев имаше след 9 септември 1944 година смъртна присъда в България. Той беше политически емигрант. Това твърди неговият приятел Продан Христов, който живее във Виена от 1955 година.
Продан Христов е роден през 1923 година в Карловско. През 1946 година е приет медицина в Пловдив, но учи само един месец, тъй като е изключен по политически причини. През 1955 година записва медицина във Виена, но после се прехвърля биохимия. Работи в областта на раковите заболявания. Още през 60-те години предлага лекарство срещу рака на билкова основа.
Преди 1989 година Ночев не е искал да се върне в България, защото знаеше какво ще го сполети, разказва Продан Христов, за когото също е имало нареждане да бъде задържан, ако бъде хванат на границата. Самият Христов се връща в България едва през 1992 година. Не се учудвам, ако наистина е бил проучван от КГБ, каза Христов във връзка с информацията, че е имало опити Ночев да бъде вербуван да работи за СССР.
"Джон Ночев често идваше във Виена по празниците на гости при брат ми - д-р Христо Христов. Дори в началото живееше при него, тъй като брат ми живееше във Виена от 1942 година", спомня си Продан Христов. Джон Ночев и д-р Христо Христов са били съученици и приятели от Механотехникума в Карлово. Фирмата на Ночев "Дъглас" в Сан Диего е получава поръчка през 60-те години да работи по космическата програма на НАСА. Ночев е разказвал, че дело на неговата фирма са краката на лунния модул, който успява да се приземи на лунната повърхност. Те гарантират модулът да бъде в хоризонтална позиция, когато се прилунява.
"Джон Ночев беше с добро материално положение в Америка. Във фирмата му работеха 200 дипломирани инженери. Занимаваха се и със закрепване на моторите на самолетите. Ночев беше машинен инженер по самолетите", разказа Продан Христов. Ночев е живеел в Сан Диего, но е имал и къщи на брега на Атлантическия океан и в Швейцария. Българският конструктор и съпругата му Весела са прекарвали летните месеци в Европа, където са се срещали с близките си. Ночев е страдал от асма и най-вероятно това е причината за смъртта му (13 март 1991), твърди Продан Христов. Година по-късно умира и съпругата му. Не оставят наследници. Единадесет години след смъртта на Ночев твърде малко се знае за него и за постиженията му. Само тези, които са го познавали се учудват защо едва сега някои се интересува от него.
Забравен от България, днес популярността на Джон Ночев постепенно нараства. В Карлово на 24 май 2002 година се учредявя Космически клуб "Джон Ночев" под ръководството на инж. Коста Нешев, бивш заместник-директор на "Металхим"-Сопот. Със съдействието на  българските медии зад океана, Джон Ночев става известен и всред българите в САЩ.
По предварителни данни роднини на Джон Ночев живеят понастоящем в Чикаго. Тяхните спомени също ще представляват определен интерес. И отново отправяме молба към нашите сънародници по света, ако имате информация за Джон Ночев моля пишете ни на адрес - danybon@yahoo.com"




Проверих в мейла си, който бях публикувала за кореспонденции и там още пазя писма от различни хора, които ми пишеха за Джон Ночев. Има повече запитвания, но и тук-таме има някаква информация и повод да пиша пак за този интересен българин.

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...