понеделник, 28 февруари 2011 г.

Legend of the Martenitsa in Bulgaria


Честита Баба Марта!

В коя "година" живеем в България?

‎"Краят на света идва 2012 г. Ако ви се живее, елате в България! Ние сме 20 години назад." (прочетено в Twitter)
Може да се ползва като слоган на рекламна кампания за България догодина. 
Подобни теми:
Според приятели във Facebook, където споделих тази сентенция, реално сме още по-назад. 
Затова предлагам: след като изтекат тези 20 години, да успокоим хората, че има още доста време до "реалната 2012 г." в България.
От вчера съм се замислила наистина в коя ли "година" живеем в България? 
Би било интересно да има класация, която да определя по различни показатели коя държава реално в коя година живее. Да се приеме за константа, например, че през 2011 г. трябва да има определени условия на живот, определени материални блага, определен тип съзнание на гражданското общество и т.н. 
Ще бъде интересно къде сме? 
Къде във "времето" са държавите-"отличнички"? 
Има ли държави от "бъдещето"? 
И кои са още "в миналото"?
Жалко, че такива мисли ми се въртят в главата точно преди 3 март.
Подобни теми:
БНТ: Селяните ще ни оправят – монолог на един кмет

Източник: БНТ/Панорама, автор: Елин Рахнев

вторник, 22 февруари 2011 г.

"Парадоксът на близнаците" на Айнщайн във видео-приказка


Приказката я видях току-що на стената на мой Фейсбук-приятел. Изключително интересна е. Автор е Yuanjian LuoПресъздава "Парадокса на близнаците" на Айнщайн:
"Парадокс на близнаците": единият близнак остава на Земята, докато другият е космонавт и се отправя на междузвездно пътешествие в Космоса. Неговият кораб отлита от планетата, след което се ускорява до скорост, сравнима със скоростта на светлината (с = 299 792 458 m/s). Една година по-късно корабът и космонавтът се завръщат в точката, от която са тръгнали. Но при това завръщане се установява, че неговият брат близнак е остарял значително." (Уикипедия)

източник: http://vimeo.com/19768968Yuanjian Luo,  YouTube, Wikipedia, Facebook

понеделник, 21 февруари 2011 г.

Карта в Google показва къде са жестокостите в Либия


Twitter потребителят  @arasmus създаде в Google карта къде са жестокостиките в Либия.  Отбелязано е движението на протестиращите, позициите на полицаите, броят на смъртните случаи. Потребителят е поместил и данни за събитията. @arasmus редовно актуализира информацията. Твърди, че е актуален в рамките на няколко минути. 


Тук са поместени аудиофайлове с изповеди на хора от Либия.











петък, 18 февруари 2011 г.

Топ 5 игри за трениране на мозъка на децата

Игрите за трениране на мозъка са дейности, които имат за цел да стимулират ума с най-различни умения. Обикновено включват - логически пъзели, решаване на казуси, игри за памет, реакция на тестове, игри на думи или математически задачи. Според учени, тези игри спомагат за подобряването на паметта, максимална концентрация, а така също и за творческо мислене.

Ето 5 най-добри игри, препоръчани от Jonathan Wylie от http://www.brighthub.com/:





Притежават огромна колекция от игри, пъзели и задачи.






2. Kidopo


Това е друг образователен сайт с богата колекция от игри за ученици.




 И тук има много игри, подобно на тези в ругите сайтове, има и различни категории, например, физика. Има дори и IQ тестове. Още информация тук.



Логически игри, пъзели, игри на думи, стратегически игри и много забава.






Игри с много високо ниво за мислене. 




източник: http://www.brighthub.com/

ХЛАПЕТА: Smart Kit - безплатна образователна онлайн игра за...

ХЛАПЕТА: Smart Kit - безплатна образователна онлайн игра за...: "Smart Kit е разделена в няколко категории - логика, математика и игри за памет."

Bon PR: Dress code debate divides workplaces

Bon PR: Dress code debate divides workplaces: "At Google's Canadian headquarters, a strict dress code is enforced: employees must wear clothes. The laissez-faire policy, emphasizing pr..."

четвъртък, 17 февруари 2011 г.

Световна карта на консумацията на алкохол

A map of world alcohol consumption

По 6.1 литра чист алкохол средно е изпил всеки жител на планетата през 2005 г., сочи доклад на  Световната здравна организация. 


Най-големите пияница са в Европа и в бившите съветски републики. 


Водачи сред "пияндета" в световен мащаб са молдовците с 18,2 литра на човек. На второ място са чехите с два литра по-малко. 


Слава богу, България не е сред "отличниците", но е доста близо. 
Тук можете да намерите данните за страната ни.




източник: http://www.who.int/http://www.economist.com/

понеделник, 14 февруари 2011 г.

петък, 11 февруари 2011 г.

Twitter "може да бъде купен от Facebook или Google"



И Google, и Facebook водят разговори с Twitter за закупуването му, пише The Wall Street Journal. Разговорите засега са на много начален етап. Споменават се евентуални суми 8-10 милиарда долара. 




От Twitter са заявили пред британския Телеграф, че "сайтът не се продава".


ОЩЕ ЗА TWITTER:


Facebook vs Twitter





Каква е разликата между Twitter и Facebook?


Съоснователят на Twitter Евън Уилямс ясно я очертава:
"Twitter е информационна мрежа, а Facebook е социална мрежа". 
И наистина начинът, по който потребителите използват тези две нови медии, е напълно различен.


Ако Facebook иска да бъде "домът" на всички социални взаимоотношения в интернет, той трябва да притежава Twitter или да разчита на сериозно партньорство.


Ако Google иска да върви все по-напред като търсачка и да организира информацията по света, той трябва да притежава най-бързият разпространител на информация. 


Дали наистина Twitter се продава и то в точно момент, когато стойността му, влиянието му, популярността му нарастват с огромна сила, престои да научим.


източник:  The Wall Street Journal, Telegraph

четвъртък, 10 февруари 2011 г.

Дед Мороз е най-харесван от руснаците за талисман на Олимпиадата в Сочи през 2014





Дед Мороз е най-удачният вариант за талисман на Олимпиадата в Сочи през 2014, сочи проучване на Всерусийският център за изучаване на общественото мнение (ВЦИОМ).







Проучването е проведено на 5-6 февруари в 46 района и републики на Русия. Обхванати са 138 населени места. Анкетирани са 1600 души.


Най-харесван талисман сред 10-те финалисти е Дед Мороз (Дядо Мраз). 


Ето и сайтът на талисманите финалисти.



Според руснаците, включили се в проучването, Дед Мороз най-точно отговаря на критерия да предизвиква добри, положителни емоции (68%). На второ място - възможност да пресъздава зимната атмосфера на празника (61 %). Повече от половината анкетирани отбелязват, че Дед Мороз е запомнящ се образ и отразява културните особености на страната им (54%), има голям потенциал за реклама (51%). 44% от руснаците смятат, че този талисман е удачен от гледна точка и ценностите на Олимпиадата.

В челната тройка са още - Делфинът и Кафявата мечка.

Символите, които руснаците най-неодобряват за талисмани са Лединка-Снежинка (24%), Леопард (21%) и слънцето (15 %).

Преди дни бяха обявени 10 символа-финалисти. Имало е 24 хиляди предложения. 

Талисманите трябва да показват духа и традициите на Русия. 

На 26 февруари ще стане ясен победителят. Той ще се избере чрез sms и телефонно гласуване, което ще се излъчва на живо.

източник: http://www.newsru.com/

Симулационна игра "Ръководител полети" / Air Traffic Controller Test



Немското Ръководство на въздушното движение помести на сайта си симулационна игра-тест за ръководител въздушно движение. Ако някога сте си мечтали да станете ръководител полети, сега можете да разберете дали имате нужните качества и реакции. Едновременно трябва да контролирате движението на няколко самолета. 



източник: http://www.dfs.de/

сряда, 9 февруари 2011 г.

Астероид удря Земята на 13 април 2036 г. - видео

Астероидът Апофис е отново в центъра на вниманието на медиите. Руският учен проф. Леонид  Соколов от Катедрата по небесна механика към Санктпетербургския университет потвърди и датата на евентуалния сблъсъка - 13 април 2036 г. 






"На 13 април 2029 г. Апофис ще се приближи на разстояние 37-38 хил. км до Земята. Възможният му сблъсък с нашата планета може да е на 13 април 2036 г.", казва Соколов.

Според други учени, вероятността за сблъсък на Апофис със Земята през 2036 г. е нищожно малка. 

Шансовете за това се изчисляват на 1 към 45 000. В случай, че се стигне до сблъсък, относително малкият размер на Апофис (между 250 и 350 метра) би довел до локална, а не глобална катастрофа.


Астероидът е открит от Рой Тъкър, Дейвид Толен и Фабрицио Бернарди на 19 юни 2004 година и е наречен на египетското божество Апофис.



Апофис се свързва и с името на 13-годишен математик от Германия, който обори през 2008 г. изчисленията на учените. Според Нико Маркард има грешка в изчисленията на НАСА и вероятността за сблъсък е 1 към 450. По-късно неговото твърдение беше отхвърлено.


Макар и рискът да е твърде малък в YouTube вече се появиха доста филмчета, предричащи последствията от сблъсъка на астероида със Земята. 



източници: HuffPost, Риа Новости, Wikipedia, YouTube

БГ учебниците изостават с векове

Промяната в учебниците трябва да е радикална, защото те изостават не с години, а с векове, каза за БТА Юрий Анджекарски - председател на сдружението „Професионален форум за образованието", коментирайки дали е необходима промяна в учебното съдържание, свързана с подготовката на новия Закон за училищното образование. 

Учебниците отговарят на парадигмата на енциклопедизма от 18-ти век - като структура на учебното съдържание, а организацията на класно-урочната система е от 16-ти век. Тази характеристика на учебниците се отнася не само за българските, но и за учебниците по света, заяви Анджекарски. Според Анджекарски всички български учебници са базирани върху структурата на енциклопедията и на енциклопедизма. Затова най-честите помагала са енциклопедии по един или друг предмет, но те не могат вече да ангажират вниманието на мултимедийното поколение, което е в „нова информационна и комуникационна среда”. Тези деца се движат с друга информационна динамика и всичко, което изглежда на възрастните много иновативно и революционно, просто за тях е история, архив.

И начинът, по който са поднесени уроците и структурата на самото учебно съдържание, не предполагат включването на самия ученик, тъй като му се дават готови знания, а ученикът няма избор. Ключовата дума за това е в избора на учебно съдържание, защото, когато учениците имат избор, те упражняват свобода и поемат отговорност, и така у тях се създава мотивация и интерес към ученето, коментира образователният експерт.

По думите на Юрий Анджекарски преминаването от енциклопедично знание към нов тип знание може да започне още от предучилищната възраст. Той смята, че учениците нямат избор, когато им се дава готов, смлян продукт - готово знание и им се казва: „това е това...”, също и когато не могат да изберат „инструментите” за решаването на дадена задача.

Една задача има хиляди начини за решение, а когато учебникът предлага един начин и един път за решаването й, учениците нямат интерес и отговорност, защото цялата отговорност се носи от учителите, от Министерството на образованието, младежта и науката, от авторите на учебника, но не и от ученика, посочи Анджекарски.    Според него промяна може да се постигне, когато се създадат учебници, учебни помагала, които да са вариативни - многозначни и да дават варианти, въпреки че в тях ще има основни, базови цели.

Сега се поставят на учениците много посредствени цели, например „2+2=4” и тогава естествената реакция на учениците, е да отговорят: „Ти ли ще ми кажеш, че „2+2=4?”, защото искат да утвърдят себе си. А добрият, иновативният ученик е този, който ще отговори: „2+2 може би е равно на 4”, или „2+2 е почти 4”, но да провери това твърдение, коментира Юрий Анджекарски.

По думите му новата педагогика е референтната педагогика, а референтното учебно съдържание е препоръчителното - насочващото учебно съдържание. Например, да не се препоръчва на учениците да прочетат даден разказ на Йордан Йовков, защото „това е най-важният разказ на писателя, а останалите негови разкази, не струват и да се четат”. Нека предложим на учениците, всеки от тях да избере един от разказите на Йовков – „така всеки, ще намери своя разказ” - препоръча председателят на образователното сдружение.



Занапред все по-малко образованието ще зависи от администрацията и от държавата, защото използването на компютрите дава възможности на отделната личност сама да може се справи с информацията, коментира Юрий Анджекарски. Той посочи, че не трябва да има притеснения, защото „децата и учениците са динамични и ще намерят своя път”, ще има организации, които ще им помогнат, но това ще са нов тип образователни институции, подкрепящи неформалното образование. Тези организации няма да са базирани толкова в училище, защото образованието, просветата не бива да се затварят само в училището, а медиите и семействата също имат роля за обучението на учениците.

Според Анджекарски лошите резултати от международното изследване PISA показват, че българските ученици не могат да анализират и съпоставят текстове, „защото това не се изисква от тях, не им се поставя за задача”. Учителите също не могат да анализират, защото „я има идеята, че някакво учебно съдържание се одобрява, спуска се от Министерството на образованието и така се остава в рамките на това, което е
разпоредено”, коментира експертът.



източник: http://dariknews.bg/

вторник, 8 февруари 2011 г.

Китайската "майка-тигър" разтресе и немското общество

 DW: Детето - бездушна машина за успехи? 

Със заплахи вместо с дискусии - така китайците възпитават децата си. Дойче Веле пита дали все пак строгите китайски методи не са по-успешни от германските?Напоследък този въпрос си задават все повече родители в Германия. 

Книгата на американка от китайски произход породи ожесточена дискусия в германското общество на тема как да възпитаваме децата си? Книгата се казва "Бойният химн на майката-тигрица" и излезе наскоро на немски език.


Прочетете още по темата: 
Защо китайските майки са по-добри?;
"Американски университети - руски професори учат китайски студенти"
Ейми Чуа - китайската "мама-тигър" в анимация
И пак за китайската "майка-тигрица"


В живота има смисъл само едно - успехът, а цената на един човек се определя от постиженията му. Това са най-общо казано принципите, които ръководят американката от китайски произход Ейми Чуа, преподавателка по право в елитния университет Йеил. Възпитанието на двете й дъщери протича в изцяло забравения в Германия авторитарен стил. 


Заплахите за предпочитане?

С книгата си Ейми Чуа разбуни духовете на ЗападОпределяните като азиатски, но доста познати и в източноевропейските страни възпитателни методи, изискват от децата подчинение и високи оценки, поставят конкуренцията на първо място и предпочитат заплахите вместо убеждаването и дискусията. 


Книгата на Ейми Чуа нямаше да бъде забелязана, ако не бъркаше дълбоко в една от раните на германското общество. Конкурентът Китай притиска Германия и я кара да се замисли сериозно над бъдещето си. Още повече, че резултатите от образователния тест "Пиза" показаха огромната пропаст между челните позиции на учениците от Шанхай например и класиралата се доста по-назад Германия.      
Точно затова от поне две години насам либералните принципи на наложилата се от поколението на 1968-ма година реформистка педагогика започнаха да се поставят под въпрос. В германските медии се появиха критични статии със заглавия като "Деца-тирани". Все по-често се чуват въпросите:



Къде сбъркахме във възпитанието?


От китайчетата се иска <br> само едно - подчинениеЗащо младите германци са по-малко целенасочени и амбициозни от китайските си връстници? Ще намали ли това конкурентноспособността на самата Германия?  


Въпреки това книгата на Ейми Чуа изведе повечето германски експерти на барикадите. В жандармеристките методи на възпитание те откриха заплаха за постиженията на старата демокрация. "Родителите не са архитекти на детските мозъци", предупреждава германската изследователка Елизабет Щерн. "Детето не е дошло на този свят, за да отговаря на очакванията на родителите си", припомня Ремо Ларго, педиатър и писател. Германските експерти са категорични: у детето трябва да бъде събудено любопитство, а не страх. Мненията им са публикувани в последния брой на списание "Щерн", чиято тема на броя гласи: "Дресирано дете. От колко дисциплина имаме нужда?"


Възпитателните методи на Ейми Чуа обаче срещат и подкрепа. "Кой се страхува от тази жена?" запита провокативно германският седмичник "Ди Цайт". Отговорът му: "Германското средно съсловие е изнервено. Че кой иска детето му, което учи с огромно неудоволствие да бъде изпреварено от някъкъв си китаец, само защото той умее да се труди повече?", обобщава иронично "Ди Цайт". Няма да накараме децата си да се трудят повече и да имат успех, ако се опитваме непрекъснато да им се харесваме. Тази теза защитава пък Доната Елшенбройх от германския институт за младежта, която хвали книгата на Ейми Чуа в интервю за списание "Шпигел".
Китай - много работници, никакви изобретатели
Строги наказания при непослушаниеЕдно от писмата в читателския форум в същото списание е от германски психотерапевт, който пише: "Водени от истеричния страх, че Китай ще ни изпревари, ние захвърляме всичките си педагогически познания зад борда и се опитваме да направим всичко възможно, за да превърнем децата си в бездушни автомати за успех... "Раните" от това се опитвам да лекувам в моя кабинет. Да ти се доплаче", пише д-р Даниел Бове.
А що се отнася до реалната конкуренция между младите китайци и германци, списание "Щерн" обобщава: "Китай има нужда от прилежни и изпълнителни работници, но не успява да създаде изобретатели. Нито един китаец не е получил досега Нобелова награда в областта на естествените науки".                    
  
Автор: М. Липчева-Вайс, Редактор: В. Шопов 

ХЛАПЕТА: Конкурс за детска рисунка "Животът в горите"

ХЛАПЕТА: Конкурс за детска рисунка "Животът в горите": "Краен срок: 10 април 2011 г. 2011 година е обявена за Международна година на горите. Поради това мотото на тазгодишния конкурс за детски ..."

И пак за китайската "майка-тигрица"

"Бойният химн на майката-тигрица" 

Под това заглавие Ейми Чуа, професорка в университета в Йеил, издава книга за възпитателните методи в Китай. Тезата й е спорна - желязната дисциплина по китайски образец е единственият път към успеха им.



ВИЖ ОЩЕ ПО ТЕМАТА: тук, тук, тук  

Ейми Чуа е второ поколение имигрантка в САЩ, родителите й са родом от Китай. Самата тя е родена в щата Илинойс и има зад гърба си кариера на юрист. В последната си книга "Бойният химн на майката-тигрица" тя поставя повече от провокативната теза, че единствено строгото възпитание на децата по китайски модел може да подсигури пътя им към успеха, когато порастнат.
В ежедневника "Уол Стрийт Джърнъл" тя публикува есе като излага основните тези в книгата си. Още същия ден в САЩ е отворен дебат за възпитателните идеи на професорката, ден по-късно повечето големи американски печатни издания коментират темата на първа страница. Тезите на авторката буквално разделиха американската нация на подкрепящи и отричащи я. Едни я смятат за луда, други намират, че донякъде е права.

Желязна дисциплина, а не изобретателност
Спорната авторка Ейми ЧуаТолкова ли е строго китайското възпитание наистина, колкото се предполага? Да, отговаря категорично Ли Юнхе, водещ в държавния канал "Чайна Едюкейшън ТиВи" и редактор на китайско списание, посветено на темата за възпитанието: "Това е свързано с културната традиция в Китай. Стари поговорки от типа на "само строгите учители възпитават елитни ученици" продължават да се уважават и до ден днешен в Китай."
За 64-годишния пенсиониран учител по английски строгостта на възпитанието има своето оправдание в китайското ежедневие. "Китай има толкова многобройно население. Конкуренцията е много силна, човек намира работа в повечето случаи след поредица изпити и интервюта. Човек трябва много да учи и много да знае", казва Юнхе и добавя: "Тук често се изисква не изобретателност, а желязна дисциплина и прилежност."
Ейми Чуа забранява на децата си почти всичко, което е нормално за повечето хора в Западния свят. Например - компютърни игри, преспиване при приятели, участие в училищни театрални постановки и пр. Изискванията - само шестици без изключение, в противен случай наказание. А наказанията също са по китайски модел. Например г-жа Чуа е заплашила дъщеря си да изгори пред очите й всичките й плюшени играчки, ако не научи да изпълнява без грешка определено музикално произведение на пиано.


Възпитанието в САЩ - "пълен провал"
"Основна част от западния модел на възпитание е схващането, че детето трябва само да се развие. Да следва указанията на родителите си и с времето да се освободи от тяхната опека", казва професорката по педагогика Ингрид Гоголин.
Но точно поради това Ейми Чуа определя възпитателната практика в САЩ за пълен провал, защото оставя прекалено много свобода на децата, когато те не са в състояние сами да взимат правилните решения. След възникналия дебат около книгата й, Ейми Чуа споделя в интервю, че се чувства криворазбрана от читателите. На книгата й не трябва да се гледа като на наръчник за възпитание. В "Бойния химн на майката-тигрица" тя просто иска да сподели опита си като майка и да накара западния свят да започне да преосмисля своите методи на възпитание.
Автор: К. Фишер/Е. Видински Редактор: Б. Григорова

Жул Верн почетен от Google


Ако днес сте влизали в Google, сигурно вече сте видяли красивата картинка (Doodle) до търсачката, свързана с творчеството на Жул Верн. Google почита 183-годишнина от раждането на големия писател. Интересно е, че днес картинката е дори интерактивна. По принцип Google рядко пуска такива. 



Жул Габриел Верн (Jules Verne) е роден на 8 февруари 1828 г. в Нант, Франция. Баща му, Пиер Верн, е преуспял адвокат. Майка му Софи Алот е от известна фамилия на корабостроители и морски капитани. Той е най-голямото от петте деца. През целия си живот Жул Верн е изключително близък с по-малкия си брат Пол. Като малки момчета, те постоянно четат списания за пътешествия и често си фантазират. 


Когато е на 12-годишна възраст, Жул Верн успява да се качи на един кораб, който заминава за Карибските острови, обаче баща му го сваля на следващото френско пристанище.


Според статистиката на ЮНЕСКО, Жул Верн е един от най-четените романисти. Превеждан е на 148 езика. Той е автор на пиеси, либрета за оперети, разкази и на 65 романа. Той е един от създателите на жанра научна фантастика. Романите му са базирани на научни факти и теории.


Жул Верн предвижда много научни постижения, включително пътуване в Космоса, пътуване под вода, управляеми ракети.




източници: Google, Wikipedia, www.huffingtonpost.com, Telegraph

понеделник, 7 февруари 2011 г.

Ейми Чуа - китайската "мама-тигър" в анимация




Нали я помните - китайската майка, йейлски професор, със суровите възпитателни методи - е, вече е и с анимация. 
Славата й съвсем нарасна! 
Скоро може да има и последователи.

Революция през погледа на една българка

Революция през погледа на една българка


Една християнска политическа формация би се превърнала в балансираща сила на партията "Мюсюлмански братя".
Християните в Египет, обаче, странят от политиката. От това те не печелят. Това по-скоро ги противопоставя на мюсюлманите, а в очите на много египтяни те са "национални предатели".
Последствията от подобно отношение могат да навредят сериозно на християнската общност в страната след оттеглянето на Хосни Мубарак. Така смята българката Илияна Илиева, която живее в Египет. В писмо до нашата редакция тя описа ситуацията там.
"Бяхме подготвени, че това ще се случи, и отрано се запасихме с провизии. След като започнаха стрелбите и армията излезе по улиците, стана опасно, и реших да изпратя детето си в България."
Но тогава прекъсват телофонните връзки, спират Интернет. Когато Илияна успява да се свърже с българското посолство в Кайро, вече е късно. Самолетът за България е заминал.
Илияна има дъщеря на 7 години. Изпраща я в провинцията, докато положението се нормализира. На 14-тия ден от протестите в центъра на Кайро не може да се каже, че нещата си идват на мястото.
"Училищата не работят, не се знае до кога. Цените на храните тръгнаха нагоре, ако нещата продължат така, ще има и продоволствена криза". Кризата е и политическа.
А преговорите за създаване на нов кабинет са свързани с притеснения, че народът ще остане излъган в очакванията си за ново, справедливо управление. И все пак, едва ли религиозните крайности ще окупират властта, смята Илиана.
Сравняват сегашното положение с революцията в Иран и последвалото там, но тук нещата са различни. Сега, след като демократично ще се избира парламент, Мюсюлманските братя със сигурност ще влязат в управлението, но също така ще влязат и други групи, които ще балансират нещата и до ситуацията в Иран няма да се стигне.
Голяма грешка според мен е, че християните тук (които са около 20%) странят от политиката. Една християнска политическа формация би била хубава балансираща Братята сила.
Илияна не страда от илюзии. Тя е наясно, че Египет едва ли ще достигне скоро разцвета си отпреди 30 години. Но твърди, че са нужни незабавни промени, които да сложат край на крайната бедност и на корупцията.
http://bnt.bg/bg/news/view/46537/revolucija_prez_pogleda_na_edna_bylgarka
Автор: Биляна Бонева



Ситуацията в Египет през погледа на една българка

Християните в Египет странят от политиката. От това те не печелят. Това по-скоро ги противопоставя на мюсюлманите, а в очите на много египтяни те са "национални предатели". Последствията от подобно отношение могат да навредят сериозно на християнската общност в страната след оттеглянето на Хосни Мубарак. Така смята българката Илияна Илиева, която живее в Египет. В писмо до нашата редакция тя описа ситуацията там.

Здравейте. Не знам как да започна, тия повече от десет дни, откакто започнаха събитията, бяха много стресиращи. Омъжена съм тук, имам дъщеря на 7 години, в първи клас, живеем от почти две години в Египет. Бяхме подготвени, че това ще се случи, и отрано се запасихме с провизии, така че в това отношение сме добре. След като започнаха стрелбите и армията излезе по улиците стана опасно, и реших да изпратя детето в България, но от посолството ни така и не се обадиха, и изпуснахме самолета. Прекъснаха Интернет, блокираха телефоните, и когато аз успях да се свържа с тях, вече беше късно. На въпроса ми защо не са се обадили отговориха, че са ме търсили, но номерът не отговарял, което е смехотворно, защото получих множество обаждания от Египет, България, Франция, Испания, Великобритания, Щатите... Вече не разчитаме на посолството ни, и ще изпратим детето в провинцията, където нещата са доста по-спокойни. За сега училищата не работят, не се знае до кога. 
Банките също не работят от началото на протестите, банкоматите също, пощите, изобщо са блокирали паричните потоци. Цените на храните тръгнаха нагоре, ако нещата продължат така ще има и продоволствена криза. Освен комуникациите блокираха и Ал Джазира, които що годе вярно отразяват събитията. Изобщо беше кошмар, пълна изолация и липса на информация. Но и това не успя да спре хората. Въведеният полицейски час от 17.00 до 7.00 също, в общи линии никой не го спазваше.
Че американците имат пръст в надигането на протестите абсолютно не е вярно, те имат най- голяма полза от стабилност в района, и голяма и важна страна като Египет до момента им го гарантираше, пък макар и с диктаторски режим. Революцията в Тунис просто подпали хората и тук. Всичко тръгна и се организира от младежите и студентите в социалните мрежи, и след като видяха мащаба на надигащата се вълна, я яхнаха всякакви антиправителствени организации и партии. В началото исканията бяха не толкова за сваляне на Мубарак, колкото за осъществяване на демократични промени в Конституцията- най- вече относно президентския мандат. Отговорът на Мубарак много закъсня, решението му да не се кандидатира повече, изборите да са свободни и честни и т.н. трябваше да е в самото начало, и с достойнство да приключи след 7 месеца дългия си мандат. Той започна с назначаването на вицепрезидент, ново правителство (отново съставено от познати фигури обаче), и хората започнаха да се изнервят. Нямаше ефект от първата му реч за демократични промени, искаха вече да се маха. Следващите му провокативни стъпки- тоталното оттегляне на полицията, грабежите и мародерствата, извикването на президентската гвардия срещу протестиращите- още повече засилиха исканията за оттеглянето. Последния ход на Мубарак- решението за демократични промени, без по-ранното му оттегляне от поста- доведе до сблъсъците между анти- и про- настроени египтяни, и страховете за гражданска война бяха доста реални. Демонстрацията вчера изведе по улиците повече от милион граждани, но за сега няма ответна реакция.
Аз лично съм страшно впечатлена от египетския народ- след набезите в Каирския музей, които си бяха чиста провокация, го пазеха хора от демонстрантите, след което нещата се поеха от армията. Другата провокация- затворниците: Съобщи се за масови бягства на криминални и политически затворници, но голяма част от тях, политическите, които имат идея за какво става въпрос, изобщо отказаха да излязат, и си стояха в затворите, същото направиха и криминалните с оставащ за излежаване кратък срок. При липса на полиция хората сами се организираха да пазят себе си и имуществото си. Навсякъде могат да се видят мъже и младежи с тояги, вериги, ножове, на пост пред домовете. На нашата улици в Омрания, Гиза, всяка нощ мъжете са на пост, двата изхода са преградени с камъни, и се чувстваме защитени. Освен това танковете на армията обикаляха редовно, по главната Харам стрийт бяха направени постове, и всички преминаващи се проверяваха от войници, стреляше се по всеки побягнал, а на всеки час имаше и предупредителна стрелба. Доста страшничко беше, с цялата тая армия и стрелби...
По въпроса за Ислямските братя- притесненията, че Египет може да се превърне в ислямска държава от типа на Иран, са според мене пресилени. Сравняват сегашното положение с революцията в Иран и последвалото там, но тук нещата са различни. Да, Ислямските братя са много силни като организация, и понеже бяха единствените реално антиправителствени във властта (до последните парламентарни избори, когато останаха извън, естествено с фалшификации), всеки с антиправителствени убеждения отиваше при тях. Сега, след като демократично ще се избира парламент, те със сигурност ше влязат в управлението, но също така ще влязат и други групи, които ще балансират нещата, и до ситуацията Иран няма да се стигне. Да не забравяме все пак, че Египет е многомилионна страна, с изключително важно стратегическо значение за целия Близък Изток, и Америка няма да допусне едно такова религиозно управление.
Голяма грешка според мен е, че християните тук (които са около 20%) странят от политиката, и силно се влияят от техния коптски папа Шедула. Една християнска политическа формация би била хубава балансираща Братята сила. Бях шокирана след изказването на папата, че коптите в Египет са срещу демонстрациите и в подкрепа на Мубарак. Това ги поставя в позицията на национални предатели, с всички последствия след оттеглянето на Мубарак, и отново ги противопоставя срещу мюсюлманите в абсолютно неподходящ момент, след направените усилия след атентата в Александрия в началото на годината.
Аз, като българка преживяла подобна, макар и не в такъв мащаб и мирна промяна в Родината, мога само да се надявам, че тук ще настанат по- добри времена за египетския народ, който го заслужава. И той, (както и ние навремето), не е готов за Демокрацията, но промяна в този дух- антикорупция, политическа и лична свобода, свободни медии, образование и т.н.- са абсолютно необходими, всеки народ си има предел на поносимостта. Мубарак е изчерпал народното доверие отдавна, личното му богатство се оценява на милиарди, това на синовете и жена му също, има участие във всеки голям и печеливш проект, а масата народ в страната живее в мизерия, каквато едва ли можете да си представите. Не само бедността, но и голямата корупция и липсата на шанс за реализация без "мои хора" карат хората да стигнат до площад "Тахрир". Преди тридесет години страната е била в голям разцвет, европейски и демократично ориентирана, културно развита, нямаща нищо общо с разрухата в момента. Египет няма да е вече същия, но всички очакваме едно демократично бъдеще. 

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...